Един Скитник - Блог

Не можеше да си поеме въздух и усещаше как мускулите на краката му се схващат. Единствено ужасът от това зад него, все още му даваше сили да бяга и да бяга, и да бяга по пустите улици на града. Приличаха на човеци, но всъщност бяха кучета. Държаха се като глутница и нападаха жертвите си вкупом. С...

Уважаеми читатели,
Имам удоволствието да представя на Вашето внимание сборника „Съдбоносни Времена“, в който ще откриете осем разказа, художествена интерпретация на легендарни събития, свързани с борбите на българския народ срещу османските нашественици през последната четвърт на XIV-ти век.
Зад ...

Главният удар на османлиите дойде обаче от юг. Севстът бе завардил проходите с дървени палисади от колове и ровове пред тях, а постоянен гарнизон в наблюдателната кула на върха оповестяваше с пушечни и огнени сигнали приближаването на вражи войски. Агаряните нападнаха в три колони. Севастът изпра...

„След като дал напътствия на апостолите Си, Исус се възнесъл в небесата. Докато апостолите гледали нагоре към небесата, два ангела застанали пред тях и им казали: „Галилеяни, защо стоите, та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива н...

СЪДБАТА НА НЕПОБЕДИМ
С моя собственик, десетника Войсил, бяхме неразделни. Както казват хората – любов от пръв поглед. Ходихме заедно в Търновград, там ме гравираха с името ми и това на моя господар. Направиха ми хубава кожена ножница с кожени ремъци. Упражнявахме се заедно с Войсила и аз станах ...

Откровение 13:5-8 обявява: „И даде му се уста да говори горделиво и богохулно; дадена му бе още власт да действа четиридесет и два месеца. Той отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му и онези, които живеят на небесата. И му бе позволено да воюва против светиите ...

Членовете на сборната делегация пристъпваха по червения килим на летището, постлан за добър път от българския народ. Сред пратениците бяха първите фигури от родната политика и колегите им от Европейския парламент. Пристъпваха със сведени глави, докато ситен киселинен дъждец тихо пръскаше над тях,...

В утрото на новия ден всред свежата, окъпана в роса гора, наречена Евро Лес, дневните твари се пробуждаха, издавайки привичните си животински звуци, щастливи от благополучието, в което живееха и възхваляващи светилото Райко. Нощните твари се бяха прибрали вече, удовлетворени и с напълнени стомаси...