НЕУСПЕШЕН ЕКСПЕРИМЕНТ

Членовете на сборната делегация пристъпваха по червения килим на летището, постлан за добър път от българския народ. Сред пратениците бяха първите фигури от родната политика и колегите им от Европейския парламент. Пристъпваха със сведени глави, докато ситен киселинен дъждец тихо пръскаше над тях, както и над цяла София, така че сякаш да подсили трогателната атмосфера на поредното пътуване към Брюксел на пенсионерски разноски.

Фалконът от Авиоотряд 28 се готвеше да излети от втори терминал на летище София при невероятно добри атмосферни условия, като не се и очакваше влошаване на времето в следващите двадесет и четири часа, според погрешната прогноза на смешника-синоптик с голата глава от ЗапекТВ.

Седнал в луксозния салон, премиерът разтвори ръце, за да прегърне топло председателя на европейския парламент, Жан Клод, подавайки едва забележима муцка. Жестът бе запазена марка на двамата още от времето, когато за пръв път недокосната от мъж, обезкосмена ръка на люксембургския сбъркан господин не се отърка в издутия пантолон на леснопотящия се джентълмен от Банкя. Тези паметни интимности бяха причина за главоломното политическо развитие на послушния Винету от Шопско, проправяйки му магистрала към властта в най-проблемната част на Европейския Курник, пардон съюз. Напук на интелектуалните си дефицити, шопският политически талант се ползваше със симпатиите на европейските си партньори, но тяхното благоразположение се дължеше отчасти и на това, че премиерът беше съгласен и отстъпчив във всичко, особено пред вездесъщите „Велики сили“, сътворили новата си империя на стария континент.
Волен сведе срамежливо поглед пред засвидетелстваните нежности между новия си политически съюзник и сърдечния му приятел Юнкер от Люксембург. В най-тъмните си кошмари не бе сънувал, че ще атакуват така подмолно идеологията му, при това още в правителствения самолет. Стегна нервно колана, стисна клепачи и се съсредоточи върху молитвата: „О, Бащице мой! Ти, който си на изток от нас и храниш мен и моето семейство, моля Те, отнеси ме в Брюксел, за да им разкажа играта, в твое име, Бащице!“
Корнелия, разтревожена като хлебарка под сянката на чехъл, също се прощаваше със своите избиратели:

- На кого ни оставяш, родна майчице! Мъжете ни измряха, децата ни избягаха по света, за да разнасят червеното знаме на всеки километър, само ти ни остана тука като една малка червена звезда. – вайкаха се пенсионерките.
- Като отидеш там, у тоя БрУксел,
покажи на тия диванета,
как ги чупиш на парчета,
тез гадни капиталистически копелета!
На Станишев вече му го ръгнаха отзаде,
та не знае като червен чичо или синя леля да се зададе.
Пикае седнал и се врътка,
останал сам с плешивата си гола трътка,
наместен на европейската лява пръчка…“ - нареждаха те.
- Стига сте циврили, мои бабички червени! - сопна им се Корнелия, разголвайки гърда.
- Ще нося знамето в ръка! И ще изгрея отново аз, като малка червена ламя,
с чук и сърп в ръка! И като революционна френска Жана,
ще изгрея на екрана! - успокои ги напевно тя.

И ето, че Фалконът излетя, а патриархът помаха вяло с ръка.

Отдавна бе загубил връзка с Бога,
затуй зачуди се „Ох, защо ли не го мога?“
и целокупний клир замоли се безспир,
езнайно на кого и за чий келепир.

***

Откакто Великата Американска империя, наречена за по-кратко САЩ, оплоди с обеднен уран земите на някога свободната държава Югославия с бойната си авиация, сръбските астрономи Немойго Дигна и Слабого Мога наблюдаваха звездното небе с неизяснена научна цел. Дебелите лупи на Немойго бяха залепени с лейкопласт от последния път, когато проучваше с далекогледа си прелестите на голата Змейна от съседното село Пичкино, докато се къпеше на реката. За сметка на това очилата на Слабого бяха здрави, но само с едно стъкло след като изпя фалшиво сръбския химн и беше бит в местната дискотека „Търсиш си боя“ от албански трудови елементи. И точно тази вечер дойде звездният им миг. Пред невярващите очи на хоби-звездобройците, Фалконът на българската делегация бе отвлечен в дълбокия космос от неидентифициран летящ обект. Последното, което видяха двамата астрономи, бе космата ръка която държеше салфетка с лого на европейските звезди в кръг иззад предния илюминатор на Фалкона. С маркер бе надраскана думата „хелп“ на кирилица. Кравата Пенка, която кротко пасеше на границата също видя отвличането на своите стопани и измуча прочуствено към звездите.

***

Пришълците наблюдаваха и изучаваха човешкия вид от известно време. Подведени от холивудската пропаганда, която улавяха в ефира, решиха да се представят на великия американски президент, който според идиотските сценарии на тамошната киноиндустрия се явяваше месия. Останаха крайно разочаровани, почувстваха се измамени. Оказа се, че гореспоменатия екземпляр, заемащ длъжност на държавен глава е с интелектуалното развитие на човекоподобно изкопаемо. Вследствие на естествена акродеманация, американският президент бе изпаднал на нивото на парапитек и се връщаше с ударни темпове към умственото ниво на древните примати. Пришълците изпаднаха в тиха истерия. На кого да представят своите официални приветствия? Нямаха достатъчно гориво, за да се въртят около затънтената планета, а чаршафосаните камилари, които добиваха нефт на планетата, го продаваха скъпо там „Под тепетата“. „Ебати мошениците!“ - удряше по пулта главоногото и кълнеше на ум на Мохамед - правоверните.

-“Какъв е тоя скъп дизел, бе, аман?!
Пробутвате ми разложената плът на моите деди,
живели в тези океани, за да правите пари!
Не ви ли е срам!“

Извънземният огледа отново доклада за планетата. „Нямаме тук работа, мамка му!“ – помисли и реши да отлети, махайки с пипала:

- „Чао, примитиви! Живейте си така,
тънете в мрака на своята природна тъпота!“

И точно в този момент Фалконът с любимите на всички българи действащи политически лица, попадна в екрана на осмоногия пришълец. Не бе очаквал такъв късмет – летателен апарат, пълен с всички значими представители на европейския елит.

„Включих копчето и ето –
хванах ги в обсега на полето.
Да видим ний сега,
заслужаваше ли си труда?“ – рече си изстрадалото главоного, врътна се назад и влезе в своя космоход. Изстреля се през шлюза на звездолета и посрещна самолета. Огледа ги - изпаднали в несвяст, неволно облекчили биологичните си нужди, политиците бяха готови за неговите въпроси. „Ех, така са изостанали горките...“ – помисли си, виждайки допотопната земна техника в хамбара на звездолета. Погледна със съжаление декоративната украса на гостната - „...пак ще одрайфат тапетите, мамка му!“ –помисли тъжно, помахвайки с пипала.

Изследванията минаха нормално. Повечето от хванатите образци, показаха норми на интелект под допустимото за вида. Октоподът въздъхна: „Отново тъпи политици! Как пък не можах да попадна на писател, на някакъв създател или друг мислещ екземпляр от този вид?!“ Наблюдаваше с отвращение съществото, което трябваше да изследва. Видя табелка с име на сакото на един от самолета „Жан–Клод Юнкер”. Сложи апарата на главата му и загледа компютъра внимателно. Екземплярът, носещ двойно име, бе просто неспособен алкохолик с атрофирало сиво вещество: „Какво ли да очаквам от вид, чийто предци са се избивали до преди век за къс сребро и са яли сурово месо. Мозъкът му е закърнял и не може да достигне своя потенциал. С много връзки и корупция е стигнал до своята позиция... и дори вреди на своите съвременници.“ – мислеше си мекотелото, изхвърляйки слаботелесното тяло на керамичния под. „Я да видим тоз` бабанко тук!“ – усука пипала около снажното космато тяло на вожда Бойко. „Тук съвсем не виждам мозък, но каква празна структура е това? Коктейл от плява и боза или черна дупка, антигравитациона ?!“ – осмоногото се уплаши и то не на шега, хвърли тялото на премиера и замразената глава се пукна като диня на пода. Пришълецът огледа с фенерче структурната празнина и откривайки незаетата с нищо кухина, му хрумна гениална идея -
„-Ето на, сега мозък ще влея в тази куха, празна глава.
После ще ги пусна да си ходят.“
И ето вкара му имплант,
пълен с мозък и талант.
„Не се сещам за по-добър ход!
Какъв съм умен Октопод.“

Фалконът не уцели пистата и се приземи в нивата, насята с брюкселско зеле в центъра на Европейската цивилизация. Работещите на полето българи и румънци изгледаха с безразличие унищожените лехи -, нали не бяха техни, все пак западните господари ще дадат мизерните им плати... А пък големците от Брюкселския парламент възмутени закрещяха:

„Какви са тези тук джигити, летището е там!
Съсипаха ни зелето, не ги е срам!
Ех, тез български цървули,
как минаха връз наш'те биомарули
и изпомачкаха ги с кални буци,
`бах ти к`ви боклуци!“
Но, ето че пристигнаха служебните лимузини
и под засилени полицейски охранителни сили,
закараха в Европейския парламент
заблудения балкански контингент.
Но Бойко тук ги изненада и блесна с акъл.
Прочете им доклад пълен с обещания,
Оставал само един проблем:
как българския народ да бъде уморен.
За словото, с което блесна,
получи баница една
по плоската отзад глава,
обърна се и се усмихна:
„И твойта майка ще е‘ба,
а ти ще бъдеш ми слуга.
Изчакай ти сега, мислиш ме за тъп,
но аз не съм вече онзи селски будала!“
Погледна с едно око дребната снага
на бившия си тъй любим Юнкер,
ухили се като кретен и излезе от Брюкселския парламент.
И мина много време, а когато благоволи парламентарната делегация
да се завърне в родната България, ги посрещна многолюдна циганска делегация.
Оказа се, че докато водили преговори в Брюксел с европеец глух,
българите не устискали на мизерията и сами предали Богу дух.

***

Послеслов:

За съжаление, не му се получи на горкия октопод.
„Неуспешен експеримент.
Язък за мозъка налят,
несъвместим с главата на този примат.
Напразно похабих аз този чип,
пистите му дадоха накъсо и взе, че изгоря.
Как сега пред шефовете ще се отчета?“ –
помисли чуждоземният астронавт
и направи си сепуко, виждайки плачевния резултат.

….. Из записките на един скитник Октопод