ИГРАТА НА БОЖО (Част 5 - Възкачването на Антихрист.Двубоят)

Откровение 13:5-8 обявява: „И даде му се уста да говори горделиво и богохулно; дадена му бе още власт да действа четиридесет и два месеца. Той отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му и онези, които живеят на небесата. И му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи; и му бе дадена власт над всеки род и народ, език и племе. И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано в книгата на живота на Агнеца, заклан от създаването на света.”

Тягостна, душегубна тишина тегнеше заплашително в директорския кабинет. Седнал в директорското си кресло, Сатана се наслаждаваше на обстановката, отпивайки от сайдера, конфискуван от училищната лафка, поради изтекъл срок на годност. На изкорубеното канапе срещу него, свели виновно глави, седяха родителите на Божидар – непослушният възпитаник във ОУ „Вселена”. Самият хубостник подсмърчаше, след произнесената с апломб великолепната назидателна реч на директора, завършила с предупреждение за изключване. Пълният със строгост поглед на Сатана се проектира върху свелата виновно глава класна ръководителка на хъшлака:

- И така госпожо Гея Благодаваща, смятате ли, че Божидар има място в нашето училище, или е по-добре да бъде изпратен да пасе небесните патки в галактиката „Лъжливото овчарче“?

Без да изправя глава, госпожата тихо отрони:

- Предлагам ученикът да не бъде изключван, господин директор. Предлагам родителите му да вземат строги мерки и да му наложат подобаващо наказание.

Докато наблюдаваше ситуацията, Божо се светна: „Аха, значи ти си била Майка Гея. Мисловният му процес обаче бе прекъснат от репликата на баща му:

- За да се насочи изцяло към учебния процес и предстоящите му матури, на Божидар ще бъдат отнети компютърът, таблетът и достъпът до интернет!

Знаеше, че баща му никога не лъже. Божо почувства как кръвта се изтегля от главата му:

- Не, тате! Само това не!

Жалостивият му стон не смекчи бащиния гняв:

- Сам си го заслужи, сине! – бе последната присъда.

- Добре. Госпожо, господине – изправи се директорът от креслото – смятам, че решението Ви е изключително правилно. Класната ръководителка ще ми докладва всеки ден лично за присъствието на Божидар в учебните часове.

Гея кимна утвърдително, родителите му се изправиха от директорския диван, на който определено не се чувстваха комфортно и побутвайки прегрешилия си наследник, излязоха вкупом от дирекцията. Тапицираната тежка врата се затвори зад тях. Сатана направи салто във въздуха и заигра буги-буги от радост. Нямаше кой да му пречи повече по пътя към целта: да стане господар в играта „Цивилизация Земя“.

***

След наложеното му наказание Божо изпадна в униние. Продължи по инерция да учи, спря с глупостите и се затвори в себе си. През това време Сатана се развихри във виртуалната игра. Сътвори Ленин, но не му хареса болнавия неврастеник. Последва създаването на чудовищата Сталин и Хитлер. Пламна Втората световна война. Хората мряха като мухи... Поствоенният свят се разви под егидата на Сатана. Не мина много време и виртуалният свят „Цивилизация Земя“ се преименува в „ Цивилизация Ад“.

***

На родителската среща състояла се месец по-късно, класната Гея Благодаваща настоя родителите на Божо да останат.

- Тревожа се за Божидар. – започна без встъпление класната – Присъства в час, но все едно го няма. Мисълта му е някъде далеч. Оценките му паднаха драстично, а комуникацията му със съучениците е под точката на замръзване. Какво става с това дете, не мога да си обясня? Вие имате ли наблюдение върху поведението му в къщи?

- И у дома е същото – изплака майка му – не говори нито с мен, нито с баща си. Постоянно бълнува насън: „Да спечеля играта, да спра Сатаната“... – подсмръкна, изтривайки внезапно бликналите си сълзи си с кърпичка.

Таткото се изкашля натъртено:

- Всъщност отказва и да яде, не знам на какво се крепи това дете...

Гея ги изгледа изпитателно през дебелите лупи на очилата си:

- Сега, слушайте ме внимателно. Божидар е страхотно хлапе. Смятам, че директорът бе прекалено строг към него. Може би и аз съм виновна, защото се бях включила в тази компютърна игра, за да контролирам децата отблизо.

- Така ли, не ... знаех – промърмори изненадан бащата.

- Предлагам да върнете компютъра на детето и достъпът до вселенския интернет под ваш и мой контрол. Нека видим резултата. – погледна въпросително родителите на Божо класната ръководителка.

- Добре – хвана ръката на мъжа си и подсмъркна в кърпичката си майка му.

- Хм… – отрони баща му без ентусиазъм – да видим.