СПИРАЛАТА НА ВРЕМЕТО - ЛЕГЕНДА ЗА ЗАЩИТАТА НА ЛОВЕЧ (Част 1)

По прашния път от Угърчин към Ловешката крепост се движеше малък конен отряд, предвождан от едър мъж в бойни доспехи и с отличителните знаци на военачалник от българската войска. Конникът яздеше без шлем и обръснатата му глава с дълъг кичур коса на темето, бе в странен анахронизъм с обичаите за онова време. Този човек беше кастрофилакса на Ловешката крепост, Станко, наричан от всички с прозвището Кусам. Кастофилаксът бе мъж на средна възраст, с отсечени черти на лицето и пронизващ поглед в присвитите очи. Бе суров човек и мразеше всякакви шикалкавения или небрежна работа. При посещението на Угърчинската крепост, Станко бе забелязал пропуски в отбраната и се наложи публично да отправи критики към целия гарнизон, като обеща на болярина Войсил, който отговаряше за сигурността на твърдината, десет тояги на голо, ако не преведе Угърчин в добро състояние за защита до следващата неделя.

Сега все още гневен, свъсил вежди, Станко яздеше мълчаливо и от време на време попържваше на глас. Имаше защо да се ядосва Станко Кусам. Османлиите вече обсаждаха яката крепост Червен и напредваха към Стражица. Обръчът около Търнов се затягаше и единствено областите на запад от столицата оставаха спокойни, ако можеше да има изобщо спокойствие в тези размирни времена.

Отрядът на кастрофилакса бе на един час път от Ловеч, когато Станко забеляза пушилка напред и долови викове и дрънчене на оръжие в далечината. Кастрофилакса се отърси от гневните си мисли и спря коня. Повика един от младите войскари, който се отличаваше с остър слух и зрение и го изпрати напред за повече информация. Конникът се върна скоро и докладва отривисто:

- Битка е, отряд от тридесет османлии нападат група пътници. Като че ли видях и наши християни сред османлиите.

Кастрофилаксът се учуди:

- Отряд от османлии и наши казваш, изглежда слуховете за продажниците са истина. Много нагли станаха тези агаряни, щом навлизат без позволение в пределите на царството, за да гонят мирни пътници– след което наложи шлема на главата си, извади меча от ножницата, огледа отряда и заповяда:

- Мечове и секири в готовност, нападаме в клин.

Отрядът, обучен перфектно за бой при всякакви обстоятелства чевръсто се разгърна и под предводителството на кастрофилакса се впусна напред. Странна гледка се откри пред взора на Станко непосредствено преди сблъсъка с вражеските войници: Трима, изглеждащи на прадедите, мъже с чудато снаряжение се бяха спешили и опрели гръб до гръб се опитваха да опазят също толкова странно облечен старец, отблъсквайки доста успешно атаките на нападателите.

С вихрената си атака , войните на кастрофилакса изненадаха неприятно османлиите и техните помагачи. Още с първия набег паднаха седем души от враговете, убити и лошо ранени. При завързалата се битка вражеската банда не успя да надделее и скоро останалите на коне живи воини се втурнаха в различни посоки през полето, търсейки спасение от смъртта. Станко Кусам разпореди преследване на оцелелите чужди войскари, оставайки сам с чудатите странници. Огледа ги отново заинтригуван, забелязвайки нетипичните дрехи и оръжия, както и дългите сплетени опашки на бръснатите им глави. След минута взаимно оглеждане, кастрофилакса запита на български:

- Кои сте вие, бре хора, от къде сте?

Тримата мъже се спогледаха и вдигнаха рамене, явно не разбирайки въпроса. През това време старецът, който лежеше примрял на земята стана с труд, преглътна на сухо с отворена уста и отговори с треперлив глас:

- Странници сме, господство ти, идем от далеч. Аз съм майстор Манол, а тези са войни от Горната България.

Възрастният човек явно бе на края на силите си, защото приседна отново на земята, дишайки шумно и тежко. Най-слабият от тримата му спътници, който както научи по-късно кастрофилакса, се казваше Савин, изкара от захвърлените наблизо дисаги мяхче с вода и приклекна до стареца, сипвайки живителната течност в конвулсивно отворената му уста. Пръски мокреха челото и бузите на майстор Манол, треперещите му пръсти се впиха в кожената кесия.

Станко гледаше мълчаливо сцената и преценяваше на ум неочакваната информация. Не бе лошо, мислеше си той, да прибере в Ловеч тези странници и да ги разпита по-подробно. Междувременно старецът дойде на себе си и се изправи. Войните от отряда се връщаха триумфално – бяха хванали живи трима пленници от вражеския отряд, а останалите бяха изпратили при Всевишния.

Отрядът заедно с пленниците и четиримата странници успя да влезе в Ловешката крепост преди залез. Станко Кусам даде разпореждане за допълнителна храна за вечеря, отпрати друмниците да си починат и зачака стражата да доведе пленените. Не мина много време и първия от тях бе доведен от двамина тъмничари. Оглеждайки го от глава до пети, кастрофилакса забеляза българската ризница и военен колан, спря поглед върху примирената му физиономия и зададе въпроса на български:

- Как те именуват, войнико, откъде си родом?

Отговорът дойде колебливо и тихо:

- Йонко съм, господство ти, от Котел.

- И що щеш ти, Йонко от Котел, с агаряните да върлуваш по царските пътища? Към отряда на кой болярин се числиш?

Пленникът забил поглед в глинения под, отговори още по-тихо:

- Към отряда на болярина-хилядник Рад се числя, господство ти, а защо съм тръгнал с агаряните срещу царщината, питай сам него, той заповядва с кого и срещу кого да се бием. Боляринът Рад и много други войводи от долната земя сключиха сделка с Отоманеца и сега сме врагове с вас - поддръжниците на царя Иван Шишмана. А за другото - получихме задача от Мустафа бег да хванем няколко езика от тъдява, за лош късмет срещнахме вази.

Станко Кусам трепна едва забележимо, след последните думи на предателя, направи няколко стъпки замислен и зададе следващия си въпрос:

- Та колко сте, викаш,тия от долната земя, дето вдигнахте ръка на царството?

Отговорът дойде след кратко колебание:

- Па трябва да имаме десет хиляди меча, аз толкоз съм видял може да има и още.

Лошо, помисли си Станко, този продажник е видял десет хиляди, а колко са в действителност?

След първия пленник дойде ред за разпит на втория. В одаята за разпити бе вкаран османлия с типичните шалвари, кожена ризница и раздърпана чалма на главата. Станко Кусам огледа критично пленения и попита на български:

- Така, я кажи като си дошъл тука да безчинстваш, езика ни поне научи ли?

Османлията го изгледа нахално, присви очи и с ехидна усмивка рече на завалян български:

- Скоро тука друг език се говори, по-добре ти научи турски, че ще трябва.

Станко онемя от безочливия отговор. Поседя малко, оглеждайки с нови очи пленника, търсеше с какво да го парне, да го извади извън равновесие, но така и не намери правилните думи.

Обърна се към стражника и заповяда:

– Връщай го в тъмницата, този няма да ни е полезен и утре на дръвника.

Османлията наведе глава, пророни ‘иш Аллах’ и примирено тръгна пред стражника. Третият явно беше с по-високо положение в йерархията на османката войска, което си личеше по дрехите и оръжието, което му бяха отнели. Не знаеше български, гледаше объркано Станко и шепнеше полугласно молитви на родния си език, призовавайки Аллах. Тъй като в Ловеч нямаше тълмач на турски, кастрофилакса го върна обратно в тъмницата с намерението да го изпрати под конвой в Търнов, заедно с българина дегенерат Йонко.