ПРОКЪЛНАТИЯТ КОРАБ (Част 1)

НАПАДЕНИЕТО В РЕКАТА

На другата сутрин в 07.00 часа „Фиона“ маневрираше за вземане на пилот пред устието на Конго. Капитан Петров оглеждаше с бинокъл посоката, от която очакваше пилотският катер. Морето пред входния фарватер бе изпълнено с рибарски лодки и гемии, правещи труден подхода за натоварения кораб:

- Най-малък напред! – заповяда капитанът. Вахтеният помощник намали хода на машината с щамбайна. Корабът послушно намали скоростта си и продължи да маневрира сред лабиринта от лодки. До пилотско място оставаха три мили.

По УКВ радиостанцията извикаха „Фиона“. Капитанът вдигна слушалката и отговори на повикването от пилотска станция, откъдето му дадоха указание да спре на миля и да чака пилотския катер. Лоцманът искаше подготвен пилотски трап от десен борд, метър над водата. Петров потвърди, че е разбрал инструкциите и заповяда:

- Стоп на машината! Боцмана да изпрати палубна команда за снаряжението на пилотски трап на десен борд. Росене – обърна се той към третият помощник капитан – Отиди да посрещнеш пилота.

- Руля 10 градуса надясно! – рулевият отрепетира командата и корабът тежко се отклони надясно, за да се размине с лодките, минаващи току пред носа на кораба.

Постепенно, след дадения стоп на машината, „Фиона“ спря на миля от пилотското място, както бе указанието от диспечера в пилотска станция. Боцманът докладва, че въженият трап е приспуснат на десен борд. Капитанът погледна през бинокъла и видя наближаващия пилотски катер:

- В средата руля! Трети, пилота идва!

- Разбрано, господин капитан, чакаме го тук на палубата.

Пет минути по-късно, катерът застана на десен борд и пилотът чевръсто се качи по спуснатия трап.

- Пилот на борда – докладва третият помощник и ескортира лоцмана до мостика.

Капитан Петров посрещна местния лоцман на мостика, здрависаха се. Дадоха на машината ход напред и корабът навлезе в река Конго. Пилотът поведе разговор с капитан Петров:

- Посещавал ли сте преди Матади, капитане?

- Не, за първи път ми се случва да плавам по Конго. Има ли нещо, което трябва да ме притеснява в това плаване, г-н пилот?

Лоцманът се поколеба:

- Всъщност не. Познавам добре дълбочините по руслото на реката, така че живот и здраве, не вярвам да има проблеми с навигацията. Тъй като дистанцията не е малка, а опасните участъци и плитчини не са обозначени с буйове, ще се наложи да спрем на котва след залез слънце и да изчакаме светлата част на денонощието, за да продължим до Матади. Обикновено спираме тук – посочи той на навигационната карта. Капитанът се загледа :

- Тук, пред остров Амбака ли?

- Да, точно така. Подминаваме Бома – това градче се пада на левия бряг – в Демократична Република Конго. След Бома, реката прави завой надясно и се разделя на два ръкава от острова. Тъй като точно пред острова реката е най -широка и спокойна, обикновено хвърляме котва там.

Капитанът погледна картата отново:

- Колко разстояние остава след това до Матади?

- Около 30 мили. До обяд на другият ден ще се вържем на кея в порта.

- Има ли пиратски нападения, тук по реката? – запита загрижено Петров.

- Докато сме на ход не, не мисля...но когато хвърлим котва, твърде е възможно. Местните са бедни хора, г-н капитан и падне ли им се случай да откраднат нещо от минаващите кораби, не изпускат тази възможност. Но това са обикновени крадци, видят ли че на палубата има вацмани няма да посмеят да се качат на борда.

Петров извика на мостика старши помощник-капитана Мирослав :

- За през нощта ще останем на котва в реката. Разпредели дежурствата така, че да имаме патрулни двойки на палубата през целия престой.

Мирослав отговори утвърдително и слезе на палубата. Корабът продължи бавният си ход срещу течението на реката, направляван от опитния лоцман. Привечер наближиха мястото, определено за заставане на котва и след поредица от маневрени ходове, отдадоха котвата. Корабът се завъртя по котвената верига и застана с нос срещу течението на реката. Вахтените, разпределени по двойки, започнаха обход на палубата. Боцманът им връчи по една палка и преносими радиостанции и настави:

- В случай, че видите приближаващи се лодки, веднага се обадете на мостика. Всички врати по палубата и надстройката да се държат заключени. Разбрахте ли? – двамата патрулни кимнаха.

Междувременно капитанът даваше указания на помощник-капитаните:

- Искам радара да работи непрекъснато, следете за приближаващи се обекти. Палубното осветление да е включено, също така радиостанцията, за да имате връзка с патрулната двойка. – капитанът замълча и усетил, че са асимилирали казаното дотук, продължи с инструкциите – При първо съмнение за нападение, ми се обаждате и включвате общокорабната аларма. Има ли въпроси? – огледа ги внимателно.

- Всичко е ясно, господин капитан, действаме според инструкциите – отговори от името на всички Мирослав.

Капитанът слезе от мостика, последван от пилота. „Трудна нощ ще бъде…“ – мислеше Петров, докато показваше кабината за отдих на африканеца.

Скоро слънцето залезе, тъмнината на екваториалната нощ нахлу изведнъж, без постепенни отсенки. Добре осветеният кораб хвърляше светлина около себе си, но тя бързо се стопяваше на разстояние двадесет метра. Оттам започваше царството на тъмнината. С падането на нощта, всякакви странни звуци, крясъци, сумтене и стонове изпълниха гъстата джунгла, обграждаща бреговете на реката. Нощните горски създания се бяха активизирали. Хищниците тръгваха на лов, жертвите опитваха да избягат. Патрулиращите на палубата моряци, напрягаха слух в общата какафония, идваща от джунглата, потръпвайки при всеки по-силен крясък и стенание. Очите се напрягаха да видят силует при всеки плясък в тъмната вода. Атавистичен страх, останал от времето, когато далечните прадеди са се борили за живота си в джунглата, мравучкаше по гръбнака и караше космите по тялото да настръхват.

♦♦♦

Шаманът Могамба бе приседнал пред сламената колиба и наблюдаваше през притворените си клепачи играта на голите малчугани по поляната. Отдавна бе надживял старият шаман и най-дълголетните си връстници, останал бе единствен от своето поколение, че и от поколението след него дори. Докато гледаше безгрижната игра на дечурлигата, спомените го отнесоха във времето, когато също като тях бягаше безгрижно по същата тази поляна. Тогава, старият вече негов дядо го бе извикал настрана: „Време е да започна твоето обучение. Избрах теб, сред всички останали. Дано не съм се излъгал, но мисля, че ти имаш най-голям шанс да наследиш древните знания, придобити от поколенията шамани преди нас. Ако не успееш да минеш обучението, тайната на заклинанията и магията ще си отидат заедно с мен.“

За младия тогава Могамба, безгрижният детски живот приключи. Следваха години на лишения и изпитания, уроци по самоконтрол и навлизане в същността на мрачните сили, владеещи света. На двадесет години, поотрасъл вече млад мъж, Могамба пое официално шаманството над хората от околните села, пръснати по реката. Старият му дядо се бе преселил при дедите удовлетворен, че е успял да предаде тайните знания нататък. Бе овладял до съвършенство заклинания и магии, довеждащи до нещастия и смърт. Местните племена се страхуваха от неговите сили, а вождовете се подчиняваха безпрекословно на волята му. Не бяха малко случаите, когато внезапно тежко заболяване или смърт спохождаха дръзналите да му противоречат хора. Сега вперил поглед напред, оглеждаше младото поколение, търсейки подходящото дете, на което от своя страна да предаде знанията. Гледаше, но не виждаше подходящ кандидат. „С мен ли ще умре знанието? От години търся заместник с подходящи качества, но не мога да открия такъв.“ Нямаше я злобата, отмъстителността, съчетани с остър ум и психическа издръжливост, така нужни за добрата комбинация. Могамба въздъхна и погледна към окрайнината на гората, откъдето се чуваше шум от удряни една в друга дървени сопи. Мъжете от племето се връщаха от лов. Явно бяха хванали някакво животно, тъй като възгласите им бяха победни. Еднообразната вегетарианска диета, която съпътстваше ежедневието на племето, щеше да бъде разнообразена с месо. Това рядко се случваше, защото тук хората живееха по старите порядки на прадедите и използваха лъкове и стрели, копия и сопи при своите ловни набези. По внушението на стария шаман, дяволските изобретения на белия нашественик не бяха възприети от мъжете в племето. Единствено стоманените мачете и дългите ножове правеха изключение от това правило и то, защото служеха за нападения над минаващите по Великата река кораби.

Още от времето на португалските платноходи, превозващи роби по реката, местните племена бяха обявили война на белите роботърговци и въпреки, че тези времена бяха отминали преди около двеста години , негативното враждебно настроение към белите чужденци остана. На сегашен етап, като продължение на войната, племето се занимаваше с плячкосване на корабите, застанали на котва по Великата река. Нападенията се осъществяваха главно през нощта. Заграбената стока се разменяше в градовете Бома и Матади срещу храна, сечива и предмети на бита. Така, племето, забравено от държавниците, живеещи в столицата Киншаса, вземаше своята дан от търговията по реката. В схемата имаше замесени местни търговци, прекупвачи и мошеници, преживяващи от плячката.

Докато се разпределяше месото от убитото окапи по семейните огнища, в селото пристигна намръщеният млад пратеник от Матади. Племенния вожд Кукеле го посрещна със светнали очи:

- Носиш ли новини от града?

Младежът го изгледа с недоверие и рече:

- Имам заръка да предам съобщение на шамана Могамба. Ако реши той, ще ти каже каквото трябва – и се отправи към колибата, пред която дремеше старецът.

Могамба забеляза младежа, изчака го да се приближи и без излишни приказки го въведе в сламената бома. Пратеникът се огледа с интерес и суеверен страх. Бе чувал легенди за свръхестествените сили на шамана, но за пръв път имаше шанса да влезе в колибата му. Забеляза няколко полички, на които бяха наредени глинени гърненца с неизвестно съдържание, множество познати и непознати треви и билки висяха на снопчета по стените. Отделно парчета от кости, изсушени птичи и прилепови крила, маниста и камъчета допълваха интериора. Човешки череп го гледаше със слепите си кухини от стълба, поддържащ сламения покрив.

- Казвай, какви новини носиш? – прекъсна огледа му старият шаман.

- Буено ме изпрати да ти предам: Очаква се кораб с ориз по реката. Тази нощ ще спре на котва пред Амбака. Сделката е както обикновено – петдесет торби ориз за Буено, другото каквото вземете си е ваше.

- Този нечестивец става все по-алчен. Предният път поиска десет торби със захар, сега иска петдесет торби ориз. Това ще отнеме много време на моите хора. Белите ще ги хванат и ще ги затворят! Предай на Буено, че ще вземем колкото можем, да не се надява на толкова много. – старецът посочи с ръка към постелката, затваряща колибата – а сега върви!

Младежът се изниза от бомата и скоро се изгуби в сенките на джунглата.

Могамба извика при себе си племенния вожд. Кукеле се яви веднага, почтително поздрави стареца и зачака. Шаманът приклекна пред огнището, протегна сухите си ръце към него и рече загледан в пламъците:

- Подготви пирогите. Тази вечер пристига кораб, ще застане на котва на обичайното място пред острова. Ще вземете всичко, което може да се носи, както обикновено. Ще разбиете трюмовете и ще приберете колкото могат да носят лодките торби с ориз.

Вождът кимна в съгласие. Могамба го погледна строго:

- Внука ми Тотоле ще води нападението. Ти само ще гледаш отстрани. Време е младежът да докаже, че става за вожд. Той ще те смени след няколко години, като остарееш.

Кукеле присви очи. Знаеше, че не трябва да противоречи на стареца, но сам не разбра как от устата му се отрони:

- Тотоле не става за вожд. Прекалено е импулсивен и див. – и в следващия момент съжали за изпуснатите думи. Сведе глава.

Лицето на Могамба се сбръчка в злобна гримаса, очите му светнаха в тъмната колиба:

- Не ти ща мнението! Както те направих вожд на племето, така мога и да те пратя при дедите! А сега се махай!

Кукеле се сви, излезе заднишком, препъвайки се в прага на колибата. Заплахата на шамана остана да мъчи съзнанието му чак до вечерта, когато поведе мъжете от племето към изтеглените на брега на реката пироги.

♦♦♦

Нощта напредваше мъчително бавно. Вахтите на мостика и на палубата се смениха в полунощ. Вторият помощник-капитан Пламен, млад мъж на двадесет и пет години все още се впечатляваше от природните явления. Ето и сега, загледа се в черното небе, осеяно със съзвездия, видими както в северното, така и в южното полукълбо. Изгревът на огромната от рефракцията Луна бе наистина величествен. Водите на реката заблестяха в сребърни отблясъци. Благодарение на лунната светлина, патрулът на палубата виждаше сенките чак до близкият бряг на реката.

Два часа след полунощ, се появиха първите дъждовни облаци, които постепенно превзеха небето, закривайки Луната и звездите. По поречието полъхна свеж вятър. Нощните шумове заглъхнаха в тревожна тишина. Стана тъмно като в рог. Мишо, рулевият се обади по радиостанцията:

- Втори, май ще вали.

Вторият помощник загледа радарното изображение. Петната на дъждовните облаци покриваха по-голямата част от екрана:

- Така е, на радара виждам само облаци. Ако завали, скрийте се под козирката на кърмата.

Едва изрекъл последните думи, мощна светкавица раздра нощната тъмнина. Последва гръм, проглушаващ ушите. Пламен погледна през прозорците на мостика и потрепера инстиктивно от мощната звукова вибрация. Едри капки дъжд падаха под светлината на външните прожектори. Вятърът се усили, бръскайки дъжда директно във финистрините. Видимостта падна до десет метра. Вахтеният помощник се взираше във водната завеса, прорязвана често от отнемащата очите светлина на светкавиците. Шумът от плющящия дъжд свеждаше чуваемостта до нула. Пламен се обади по телефона на капитана:

- Кептан, извинявам се за безпокойството, но времето обърна в шквал.

Капитанът, който се бе събудил при първото изтрещяване на гръмотевиците, каза:

- Идвам втори. Гледай котвата да не започне да дрейфва!

След минута Петров бе на мостика и двамата с вахтения офицер се взираха, без особен успех, в пелената на дъжда.

♦♦♦

Мъжете от племето се разпределиха по дървените канута и без излишни приказки, една по една, лодките потънаха в тъмнината на реката. След час гребане, Кукеле видя зад завоя светлините на кораба. Заповяда на гребците в лодката да вдигнат веслата, изчаквайки останалите пироги. Скоро лодките се събраха на близко разстояние. Кукеле направи знак с ръка и приглушено каза :

- Тотоле, от тук ти поемаш водачеството на атаката. Трябва да нападнем от всички страни едновременно. – Обърна лице към небето, ноздрите му се отвориха широко – Надушвам, че скоро ще завали. Това ще улесни задачата.

Тотоле вдигна ръка, че е разбрал думите на вожда. Скоро плясъкът на гребла във водата се смеси с първият повей на вятъра. Пирогата на Тотоле бе начело, останалите канута плаваха ветрилообразно след нея, гледайки за знаците, които ще даде лидерът. Бурята ги завари на стотина метра от кораба. Тотеле направи кръгообразен жест с ръце. Лодките се пръснаха околовръст и под разразяващата се буря, започнаха да стесняват кръга около смътно видимия светъл силует на кораба.

♦♦♦

По радиостанцията се чу припукване, последвано от тихият глас на патрулния:

- Пиратите са на борда. Току-що видях силуетите на двама да се промъкват към бака. Въоръжени са с дълги ножове.

- Скрийте се, да не ви видят – също така тихо каза Пламен в слушалката.

Капитанът заповяда:

- Включи алармената сигнализация!

Илюзорната тишина в надстройката се процепи от мощния алармен сигнал. Капитанът натисна копчето на корабният тифон. Това не впечатли особено пиратите на палубата. Не за първи път чуваха аларма, при честите си набези над кораби по реката. Разпределени в няколко групи, под ръководството на Тотоле, мъжете от племето се опитваха да разбият вратите на боцманска магазия и входния люк на един от товарните хамбари. Дъждът продължаваше да плющи из ведро, небето се осветяваше от честите светкавици. Екипажа се събра на мостика на петата минута. Мирослав ги преброи:

- Всички са налице. Пилота остана в каютата си.

Капитанът кимна:

- Организирайте се на две групи. Едната ще води старши помощник-капитана . Тя ще тръгне по десния борд, другата, начело с боцмана – по левия борд. Боцмане, ти раздай бухалките и тръбите на хората. Шефе – обърна се към главния механик – ти ще ръководиш групата в Машинно отделение. Не трябва да допуснете никой от пиратите да влезе в надстройката. Ако извадят огнестрелно оръжие, всички се прибирате обратно и барикадирате вратите. Ще поддържаме връзка по радиостанциите. Разбрахте ли? – Петров огледа хората около себе си.

- Ясно, господин капитан! – отговориха хорово.

- Да действаме тогава!

Капитанът взе слушалката на УКВ-то и започна да вика Портовите власти, заявявайки че на борда има пиратско нападение. Никой не му отговори. Петров повтори съобщението. Отново не получи никакъв ответ.

- Изглежда никой не поддържа радио-вахта през нощта. – отказа се да вика.

Моряците заслизаха надолу към главна палуба. Боцманът раздаваше на всекиго бухалка и боцманска свирка. Когато бухалките свършиха, продължи с еднометрови тръби от корабното скеле.

- Това е за отбрана. Не нападайте първи. Тези крадци само като ни видят, ще наскачат във водата – съветваше поуплашените хора той.

Въоръжени по тоя начин, двете групи моряци излязоха едновременно от двете врати на ляв и десен борд и тръгнаха към бака, с викове и надуване на боцманските свирки. Двамата патрулни, които се бяха скрили на кърмата се присъединиха към тях. Част от нападателите, разбрали че са открити и екипажът дава отпор, се разбързаха.Успяха да разбият магазията на бака и бояджийната, отмъквайки голяма част от корабният инвентар и баките с боя. Подготвените за маневра въжета на бака също поеха към водата, закачени на буксир за две от канутата. Десетина от пиратите се спуснаха по закачените с канджи въжета обратно в пирогите .

Само входният люк на товарният трюм все още се съпротивляваше на насилниците. Тук, начело на десет суетящи се около капака мъже, бе самият водач, Тотоле. Вбесен от неуспеха, младият водач извади дългото мачете и с боен вик се втурна към приближаващите се моряци. Пиратската група последва своя главатар с изкарани ножове и мачете. Моряците, предвождани от старши помощник-капитана се стъписаха и тръгнаха назад. Тотоле прескочи с босите си крака тръбата за въздуха на палубата и с боен вик се впусна напред. Точно тогава, левият му крак се подхлъзна по мократа палуба. Загубил опора, пиратът се опита да остане прав, балансирайки с ръце. Петата на десният крак се препъна в метален рим и тялото политна назад. Тотоле изпусна мачетето, инстинктивно изпъвайки ръце назад. За нещастие на напористия нападател, тила му срещна ъгъла на желязната степенка пред товарния трюм. Най-близките от пиратите чуха хрущящият звук от смазаните кости в задната част на черепа. Тотоле подритна конвулсивно на палубата и замря. Пиратите се стъписаха. Наобиколиха Тотоле и го вдигнаха на ръце. Моряците виждайки случилото се, надуха свирки и тръгнаха скупчени напред. Кукеле, който досега бе наблюдавал безучастно цялата случка се намеси. Извика на мъжете от племето да привържат въже под мишниците на тялото. Скоро безволевото отпуснато тяло бе спуснато в чакащото ги кану. Спускайки се чевръсто по абордажните въжета, пиратите напуснаха кораба. Препълнените с хора и плячка канута изчезнаха в мрака. Дъждът беше спрял. Луната се показа иззад разкъсалите се облаци.

Двете групи моряци се срещнаха на бака. Боцманът огледа разбитите и плячкосани складове на бака и докладва на мостика:

- Пиратите избягаха. Разбити и ограбени са всички магазии. На бака нямаме въжета за маневрата утре.

Капитанът асимилира загубите на корабно имущество и попита:

- От товара откраднато има ли, боцмане?

- Не, господин капитан, не можаха да разбият входния люк на трюма – обади се старши помощник- капитанът и след известно колебание добави – един от техните, май вожда им, падна на палубата и лошо се удари, доколкото видях.

- На борда ли е? – запита разтревожен капитан Петров

- Не, спуснаха го в пирогите и отплаваха.

- Добре, поне няма нужда да викаме брегови доктор и да даваме обяснения. – облекчение прозвуча в гласа на капитана – Прибирайте се в надстройката. Отбой на тревогата!

Моряците се прибраха, навън останаха само двамата патрулни.

Час по-късно дрезгавината на настъпващото утро, отстъпи на изгряващото слънце. Екипажът се подготвяше за пристигането в Матади. Палубна команда пренесе две швартови въжета от кърмата на бака. „Да имаме поне два края да се вържем за кея“ – мислеше боцманът, докато вдигаше котвата с брашпила. Скоро котвата бе на място и капитан Петров даде ход на машината. Корабът се отправи към пристанището на Матади.

31 Март 2017г.