ПРОКЪЛНАТИЯТ КОРАБ (Пролог)

Пролог

Първите лъчи на слънцето прокудиха окончателно тъмните сенки от мостика. Старши помощник-капитана погледна часовника, който показваше 05.50 часа местно време, дръпна пердето пред навигационната маса и изключи нощната лампа.

Скоро ранобудниците от екипажа ще станат и обичайните сутрешни шумове ще нарушат монотонното боботене на главния двигател. Мирослав отново отправи поглед към часовника: „След пет минути боцмана ще дойде“. Усмихна се неволно. Всяка сутрин се обзалагаше сам със себе си, кой кога ще се качи на мостика. Рядко му се случваше да сгреши. Отвори разсеяно вътрешна обложка на личния си бележник. Там бе залепена снимката на любимото му момиче. С Росица ходеха вече повече от две години. Бяха си паснали идеално и смяташе да ѝ предложи брак след този рейс. Тръсна глава, за да излезе от спомените си. Затвори бележника и го прибра в джоба на ризата. Погледът му се зарея през панорамните финистрини. Океанът бе спокоен, единствено бавните дълги валове на мъртвото вълнение, идващи от югозапад, нарушаваха идеалната плоскост на водното огледало. Натовареният кораб равномерно се поклащаше в своя ход напред. Вратата на мостика се отвори и боцманът влезе:

- Добро утро, старпом – избоботи дебелият дрезгав глас на влезлия.

- Добро да е, боцман. Водата в каната ври – направи си кафе.

Боцманът зашляпа към отдалечения ъгъл, където се намираше кафеварката и скоро звукът от дрънченето на лъжичката в голяма кафена чаша огласи мостика. Боцманът взе чашата с горещата напитка и се отправи към панорамните финистрини, където се бе подпрял Мирослав. Запали цигара и отпи шумно от кафето:

- Утре рано пристигаме пред пилотската станция, бос. Днес палубна команда да раздвижи и смаже товарните кранове. Провери вентилацията в хамбарите – ориза трябва да е сух.

Боцманът поклати глава:

- Ще оправим и мрежата на трапа. Последно видях, че се е накъсала на места. А, да не забравя – кажи на фитера да завърти на струга няколко дървени бухалки. Тук по реката, местните много обичат да се качват нощно време и да крадат.

Мирослав кимна в знак на съгласие.

Вратата на мостика се отвори и капитан Петров влезе.

- Добро утро, момчета! Как е скоростта, старпом.? Навреме ли пристигаме на пилотска?

- Добро утро, господин капитан, уреда показва, че с тази скорост, пристигаме утре в 07.00 местно време.

Капитанът седна пред комуникационния компютър и се зае да изпраща съобщения до агента в Матади и корабната компания.

Боцманът изпи кафето, пожела хубав ден и излезе от мостика. Капитанът изпрати съобщенията, провери метеорологичната обстановка и се обърна към Мирослав:

- Старпом, слизам в кабината да довърша месечните отчети. Кажи на третия помощник да следва начертания на картата курс. Ако се появят рибарски лодки или голям трафик да ми се обади. След около осем часа ще започнем да усещаме влиянието на река Конго. Да има впредвид дрейфа от течението.

Старши помощникът отговори утвърдително и капитан Петров слезе в кабината си.

Привичните корабни шумове, постепенно изместиха идиличната тишина. Екипажът се бе заел с рутинната си ежедневна работа.

♦♦♦

В маранята на горещия ден прозорците на сградата, където се помещаваше корабната агенция в Матади, бяха отворени. Мощният вентилатор на тавана разпръскваше с труд тежкия застоял въздух в стаята, но това не носеше никакво облекчение на агента Матю Матумба. Едри капки пот се стичаха по лицето му и падаха върху листа хартия, който лежеше на бюрото пред него. Ръката му машинално прекарваше вече мокрия от пот пешкир по врата и челото, но на мястото на подсушената кожа, избиваше веднага нова пот. Матю с досада пропъди няколкото нахални мухи, които кръжаха в стаята и се опитваха всячески да кацнат по лицето му. Агентът прочете съобщението, получено сутринта от капитана на товарния кораб „Фиона“. Капитанът пишеше, че очаква корабът да пристигне пред порт Банана в 07.00 часа на утрешният ден. Агентът помисли: „Трябва да организирам пилот за пристигането. Корабът обаче, няма да успее да пристигне в Матади на същият ден. Ще се наложи да изчака на котва в реката през тъмната част на денонощието и рано на другия ден да застане на кея.“ Матю написа съобщение до кораба и излезе от душната канцелария. Трябваше да отиде до митницата, за да оформи разтоварните документи за товара от ориз в торби, който очакваше .

Вратата на канцеларията, в която се помещаваше корабната агенция, не се заключваше. Матю отдавна се бе отказал от опитите да сложи ключалка, тъй като при всеки опит да бъде заключена, я намираше на другия ден разбита. Веднъж дори бяха изкарали вратата с касата, та се наложи да даде сума пари за ремонт. Пък и вътре не държеше нито ценности, нито пари. Единствено кореспонденцията с пристигащите кораби и корабни компании.

Опърпаният просяк, който стоеше пред входа на сградата откакто тя съществуваше, машинално протегна ръка към излизащия агент. Матю без да го поглежда, по навик пусна монета от два цента в ръката му и продължи към порта. Просякът се загледа след него. Като видя, че агентът зави зад ъгъла на прашната улица, той се изправи. Огледа се, влезе в сградата и безпогрешно се отправи към стаята на агенцията. Отвори вратата, погледна към бюрото, взе листа със съобщението от кораба и го скри в диплите на одеянието си. След това тихо излезе и се отправи към покрайнините на Матади, където влезе в една от крайните неугледни колиби и подаде листа на човек със старомодни очила. Той мълчаливо прочете съобщението и върна хартията на приносителя. Половин час по-късно, съобщението лежеше отново на бюрото на Матю.

Мъжът със старомодните очила извика намръщен младеж, облечен само с препаска и с колоритен нож на кръста:

- Предай на шамана Могамба, че корабът кара ориз в торби. Тъй като не може да пристигне през деня в Матади, ще остане на котва по реката. Най-вероятно пред остров Амбака след Бома. Да изпрати хора, да вземат петдесет торби ориз за нас. Въжетата, боята и друго каквото вземат, остават за племето. Младежът кимна мълчаливо и излезе.

31 Март 2017г.