Новото начало (Част 6 - финал)

СПОР ОКОЛО ЛАГЕРНИЯ ОГЪН.

НОВИЯТ СВЯТ.

Андрей използва паузата за да вметне:

- Оказва се, че старите автори са прави. Те пишат за тракийското племе гети, които вярвали в безсмъртието на душата и в задгробния живот. Траките смятали, че като умрат, отиват при Залмоксис и пращали всеки пет години пратеник, който да извести на бога техните нужди и желания .

- Така е. Вече на преклонна възраст, дядо ми се върнал в свещената планина и затворил портала между двата свята. Първото селище тук е основано преди три хиляди години. Както вече разбрахте в този свят времето върви по различен начин. Това ни дава възможност да живеем почти вечно. Първите заселници основали няколко селища съсредоточени на този континент от планетата. Тъй като тук е вечно лято, не се налага да мислим за отопление и събиране на зимни запаси. Изглежда милостта на богинята Бастет е била голяма към първите наши деди, заселили се тук. За да им помогне, тя им оставила механични създания които да вършат тежката работа вместо хората. Така за нас остава задачата да живеем хармонично и в съгласие по между си. Няма бедни и богати. Безсмъртните души на първите две поколения заселили се тук са вече при боговете...

Междувременно домашните роботи се завъртяха около масата, прибирайки остатъците от храната и празните амфори. Гостите наблюдаваха всичко това с нескрит интерес.

- Знаете ли на какъв принцип работят роботите, искам да кажа механичните създания? – запита Наско.

- Не, както казах те са дар от боговете. Зная само, че се хранят от Слънцето. Но можем да попитаме Богинята ако желаете?– отговори стареца.

Тримата гости се спогледаха учудени. Мария първа изказа въпроса, който се въртеше в главите им:

- Искаш да кажеш, че Бастет наистина живее на тази планета?

- Да, живее на един изолиран остров сред Морето на пламъците. Понякога, ако имаме нужда от помощ за съвет или обяснение на неизвестен за нас природен феномен, се допитваме до Богинята. Тя, ако е на планетата ни дава отговор.

- Дали е тук сега? – попита Наско – ще можем ли да се срещнем с нея?

- Тук е мисля, ще се допитам до Алеф – финикийският капитан, който от време на време плава до острова. Старецът се вглъби в мисловен разговор с финикиеца. Всички изчакваха вперили поглед в жреца. След няколко минути Астрей излезе от контакта:

- Богинята е тук в дома си. Алеф е акостирал на острова и ще предаде вашето желание да се видите с нея – и добави – Но какъв домакин съм аз! Вие най- вероятно сте изморени, скъпи гости. Бендидора е подготвила най-хубавите стаи за вас. Утре рано ще получим вест от капитана, дотогава да съберем сили за предстоящото пътуване.

Пътешествениците с благодарност приеха предложението и се оттеглиха за почивка в предоставените им стаи. Дълго обаче не можаха да заспят, в плен на преживяното през деня.

В свежото утро на следващия ден, Астрей ги посрещна с новината, че Богинята се е заинтересувала от тях и ще ги приеме на своя остров.

- Ще трябва да се подготвим за пътуването през Морето на пламъците. До острова можем да стигнем само с кораб, не можем да се прехвърлим мислено – не знам защо, но способностите ни да преминаваме от място в място там не действат.

- Колко време ще ни отнеме това плаване ? – запита загрижено Трифон, обличайки подарения от Ямба тракийски ямурлук.

- За пет часа сме там, знам го от собствен опит – отвърна Астрей.

Подготвиха се за път и скоро се намериха до дървен кей на брега на морето. Малки бледозелени вълни се разбиваха лениво в кафеникавия пясък на полегатия бряг. Странни същества в ярко оперение кръжаха над брега в мълчалив полет. Пътешествениците се огледждаха с възхита. Нямаше боклуци по брега, липсваше всякаква следа от човешко присъствие. На хоризонта се появи бяла точица, която постепенно се уголемяваше, приемайки формата на финикийски едномачтов кораб. Загледан в приближаващия се малък плавателен съд, Андрей попита:

- Защо наричате това море „Морето на Пламъците“, Астрей?

- Много често по време на буря от дълбините към повърхността изплуват балони от газ който се възпламенява при съприкосновение с въздуха. Това ни даде повод да наречем морето с това име. Но вие не се притеснявайте, този пламък не може да запали кораба на Алеф.

Междувременно едномачтовият съд акостира на скелята и трима мъже във финикийски туники скочиха на брега. Астрей ги поздрави приятелски. Брадат мъж със загоряло лице се отправи към тях и старецът го представи на пътешествениците:

- Това е Алеф – капитанът.

Алеф подаде ръка на пътешествениците и каза:

- Добре сте дошли на борда. Богинята ви очаква. Ще отплаваме веднага, след като напълним тези съдове с вода – посочи той три дървени буренца, които екипажът изтъркаля на пясъка.

Гостите се качиха на борда и скоро малкото дървено корабче отплава, последвано от летящите морски създания. Лек бриз надуваше квадратното платно на мачтата. След няколко часа видяха очертанията на малък остров, потънал в синкава растителност. Не мина много време и килът заора в дъното на малко заливче. Пред очите на хората се откри гледка към сребрист купол, заемащ централната част на острова. Астрей отговори на немия въпрос в очите на своите гости:

- Жилището на Богинята. Както вече сте разбрали, тя не може да диша нашия въздух, ето защо си прави собствена атмосфера в този купол. А гостите си посреща в тази прекрасна лятна къща на брега на морето – с жест показа едноетажната елегантна дървена постройка, разположена на плажа под балдахин от сините корони на огромни дървета.

Четиримата пътешественици и Астрей слязоха пред къщата, където ги очакваше високо създание с котешка глава, облечено в широка роба, пристегната в кръста с широк колан. Мария ахна от изненада, Андрей помисли: „Не мога да повярвам!“, а Наско и Трифон гледаха с нескрит интерес. Астрей мина напред и с церемониален поклон изрече:

- О, Покровителко на човешкия род! Благоволи да ни приемеш в твоят храм, където идваме смирени и благодарни за твоята благодат. Тези четирима странници, дошли от Земята, искат да се поклонят пред божествения ти лик и да измолят твоето покровителство и защита.

В главите на присъстващите нахлуха мисловни картини:

- Изправи се, достойни жрецо Астрей! Ти и твоите гости от Земята сте добре дошли на този остров. Настанете се в градината, отдъхнете и задайте въпросите, които виждам, че ви мъчат.

Старецът се изправи с въздишка и последван от гостите се отправи към отрупаната с непознати за земляните плодове маса в средата на градината. Бастет ги последва и елегантно седна на един от градинските столове:

- И така, гости от Земята, по мислите, които ви спохождат, разбирам че не таите лоши мисли. Открили сте прохода между тези две планети и сте преминали, а и ключът е у вас виждам. Не съм стъпвала на Земята от повече от две хиляди години, сигурно обществото ви е много напреднало през това време?

Трифон погледна към своите другари и след като получи одобрението им, разказа накратко за технологичния и политически напредък, до който бяха стигнали земляните.

Котешкото лице остана безизразно през цялото време на разказа.

- Е какво пък, това се очакваше – достигнали сте до открития, за които еволюционно не сте подготвени. Този ваш саморазрушителен ген в крайна сметка ще ви доведе до гибел. Още когато открихме вашата планета преди десет хиляди години, както и наличието на разум във вашите предци, решихме да им помогнем в тяхното развитие. С времето обаче, все повече се натъквахме на една необяснима агресия и жестокост, причинена от генна мутация в ДНК-то на отделни индивиди. Нямахме морално право да се месим в генома на човека и това доведе до бурното разпространение на тази мутация сред човешките популации. Така и в първите цивилизации Атлантите, Египет, Китай , Месопотамия, Мохенджо Даро и Минойците надделяха агресивното поведение, довело до тяхното самоунищожение. Разочаровани от това развитие, специалистите от моята планета си заминаха, оставяйки човечеството на собствената му съдба.

- Кои сте вие Богиньо, ти и другите богове Ра, Озирис, Изида, Тот ?

- Хората от различните култури ни наричаха с различни имена, тези които изброи са имената които ни дадоха египтяните. Всъщност, ние сме група учени от планета обикаляща около по-малката от двете звезди на системата наречена от човеците Сириус. Както може би се досещате, еволюцията при нас е минала по различен път от този на планетата Земя. Животът на нашата планета се е развил на въглеродноазотна основа, а атмосферата, в която живеем се състои от метан и азот, с малки примеси водород и сяра. Преди около половин милион земни години се е развила цивилизацията при нас. За разлика от Земята обаче военни конфликти не сме имали. Друга еволюционна разлика с човечеството е общуването между отделните индивиди – при нас това става телепатично. Това споделяне ни е дало възможност да развием технологиите си на много ранен етап. Започнали сме пътувания из звездната си система. За пътешествия из галактиката обаче тези технологии не ни помагаха, поради необозримите разстояния. Тогава нашата цивилизация стигнала до идеята за пътувания с помощта на телепортацията . Веднъж открили способа на телепорта, кръстосваме необятната галактика. Така стигнахме до Земята, така и открихме тази планета, наречена от първите преселници от Земята Едем или Райската планета. Условията тук не са благоприятни за нашият вид и не ни позволиха да създадем колония, но открихме, че са идеални за човечеството. Затова и създадохме проход между двете планети. Хората на Земята, които нямаха обяснения за дарбите и странният ни вид ни нарекоха свои богове, като ни дадоха и имената, които знаете от историята.

- Предполагам, че затова живееш и на този остров насред Морето на пламъците? – запита Трифон.

- Точно така. Дъното на морето е богато на свободен метан и сероводород – извличам го и в съотношение с азота който имаме в атмосферата успявам да създам добра атмосфера за себе си в моето жилище – показа с ръка към купола богинята-котка – затова и на Земята, след като останалите учени от екипа си заминаха, а аз реших да остана, се преместих в планината Странджа на брега на морето наречено от финикийците Евксински Понт – Там лесно можех да извлека метан и сероводород от дъното му, за да създам атмосфера за себе си в пещерата която открихте.

Мария погледна въпросително към богинята. Бастет се обърна към нея:

- Разбрах въпроса. Да, това е астронавският ми костюм.Без него ще умра за секунда в естествената атмосфера на планетата. Знам, че наподобява главата на земното животно котка, но разберете – така се вписвахме в представите на древните ви предци.

- Богиньо, един въпрос ме мъчи – защо избра точно дядо ми за избора на заселници на Райската планета? – попита Астрей.

- Залмоксис бе изключително умен човек. Бе надраснал времето си с хилядолетие, може би. След като установих, че това е правилният човек, на когото мога да поверя избора на заселници за Райската Планета, се преселих тук, за да помагам на хората да създадат удобства в новия си свят. Старият Залмоксис се справи добре със задачата си. Уредът, който държите в ръцете си и наречен от древните Жезъла, има много функции. Освен всички други функции вградени в него, той е настроен да отчита наличието на този ваш ген на саморазрушението. Така сме решили проблема с нежеланото присъствие. Тук има хора от тракийските племена, по-малко финикийци, елини, юдеи,египтяни и вавилонци. Но всички те имат едно общо – в генома им липсва този ген, затова тук няма борба за власт и богатство.

Котешката глава се обърна отново към четиримата пътешественици:

- Ако решите, може да останете. Можете да поканите и други хора от вашата планета. Има само едно условие – всеки нов заселник трябва да премине през теста на уреда. Другото оставям на вашата преценка. Сега, скъпи гости от Земята, ще се наложи да се оттегля в моя купол, защото запасът в дихателния ми апарат намаля до минимум. Можете да ме търсите винаги когато решите – тук хората го правят чрез Алеф Финикиеца, който редовно посещава този остров – богинята тръгна към купола, обърна се и помаха за сбогом.

Четиримата другари отговориха на поздрава, след което заедно със стареца Астрей се отправиха към малкия финикийски кораб, който ги очакваше. По-късно, докато плаваха по едва набраздената от лекия вятър повърхност на морето, емоциите избухнаха с пълна сила:

- Всичко си дойде на мястото – каза Наско – няма богове, нито дяволи. Просто някакви извънземни са се гъбаркали с нашите предци.

- Не говори така, Атанасе – тези извънземни са наши благодетели. Я си представи, че бяха някакви агресивни хищници – както ги дават в холивудските филми – не ми се мисли какво щеше да е бъдещето на планетата тогава – засече го Мария.

- Ясно е само едно – че на Райската планета не трябва да допускаме съвременни хищници – лидери на отровеното земно общество – Трифон се бе зачервил от емоция.

- По-спокойно, приятел, ще вземеш да направиш някой удар тук – не оставаше длъжен Наско.

Андрей слушаше приятелите си разсеяно. Историята, която им разказа Бастет, дълбоко го разтърси. “ Ще се наложи да пренаписваме древната история“ – мислеше си той.

Така неусетно пристигнаха до брега на континента. Благодариха на Алеф и малкият му екипаж и се отправиха към полиса на траките.

Тук Андрей говори от името на четиримата:

- Скъпи домакини, ние сме безкрайно благодарни за топлото посрещане, което ни организирахте, но не смятаме че трябва да злоупотребяваме с добрината ви. Ще се върнем на Земята, където ще преосмислим всичко, което научихме за Райската планета и вашето общество.

- Но поканете и други хора да дойдат.Тук има място за всички, нали така татко – предложи Ямба поглеждайки към стареца за потвърждение. Астрей кимна в знак на съгласие:

- Винаги сте добре дошли, потомци наши. Вие и всички добри хора от Земята. Пазете жезъла, той е ключът към нашия свят.

Земните пътешественици си взеха сбогом със своите домакини и се отправиха към мястото където се бяха появили в новия свят.

- Тръгваме! - Атанас натисна бутона на жезъла и скоро се озоваха на поляната пред руините на стария тракийски храм.

6 Януари 2017г.