Новото начало (Част 6 - продължение)

СПОР ОКОЛО ЛАГЕРНИЯ ОГЪН.

НОВИЯТ СВЯТ.

- Кой каза това? – попита изненадан Наско, поглеждайки другарите си. Всички поклатиха глави.

- Явно мисълта идва от някой друг! Не сме сами тук – заключи Мария.

- Добре дошли, странници, в нашия свят – материализира се пред тях старец с достолепна осанка облечен в бял хитон – бъдете наши гости!

Андрей не можа да сдържи емоциите си:

- Залмоксис! Жрецо, ти ли си? – Старецът се засмя благо:

- Не странниче, старият Залмоксис получи безсмъртие преди 100 години. Аз съм неговият внук Астрей. Странни имена и облекла имате, а и приказките ви са други. Но щом сте тук, значи сте открили жезъла на боговете – заключи възрастният човек – колко ли време е минало на Земята?

- Откакто Залмоксис си замина от Земята – около три хилядолетия. Много неща се промениха на нашата планета оттогава – отвърна археологът.

Астрей поклати глава:

- Колко е странно... Тук са минали едва век и половина, откакто заселихме този свят, подарен ни от боговете. Ще ми разкажете всичко. На Земята промените са сигурно големи. А сега заповядайте в града, основан от богоподобния Залмоксис. Той се намира далеч и при нас слънцето вече е изгряло – каза старецът.

Четиримата проследиха мисълта му и се озоваха на площада Агора в полиса Хармония. Сюреалистичната картина, която се разкри пред очите им, ги зашемети.

- Не мога да повярвам! Намирам се в истински античен полис – прошепна Андрей.

- Виж зданията – каква архитектура, а статуите са връх на античното изкуство! – възкликна Мария. Трифон, развълнуван, свали очилата си и без нужда ги затърка с кърпичка. Наско пък така си остана с отворена уста. По площада се разхождаха хора – мъже и жени, облечени в разноцветни хитони и с задължителните връхни зейри. Лицата на всички бяха спокойни и ведри. При появата на Астрей и странниците от далечната Земя никой не се учуди, единствено приветливите погледи и помахвания с ръка показаха на пришълците, че са забелязани. Астрей също махна с ръка :

- Заповядайте в моя скромен дом, сигурно сте изморени и гладни? – и ги поведе към двуетажен дом встрани от агората. Площадът и улиците бяха покрити с плочи от бледозелен камък, самите сгради, покрай които минаваха, имаха приветлив светъл вид. Скоро стигнаха дома на Астрей и влязоха в двор, потънал в синкава растителност. Пред погледа на пътешествениците се откри прекрасната картина на кокетна къща с ефирна дървена надстройка, разположена на брега на изкуствено езеро. Съчетанието между цветни лехи и екзотични сини растения се допълваше със странни водоплаващи същества в езерото, наподобяващи на земните птици, които допълваха хармонията. Каменна пътека се виеше до пруста на къщата. Изписани с дърворезба маса и столове ги чакаха на моравата пред постройката. Астрей ги подкани с жест:

- Сядайте, разполагайте се, мили гости. Аз ще дойда след минута – и старецът изчезна в къщата.

Четиримата приятели се спогледаха. Всичко бе така изненадващо и интересно.

- Да седнем, човекът ни покани – предложи Наско и се разположи на стол с изглед към езерото. Тримата му другари го последваха. Не минаха и пет минути в чакане и ето, Астрей се появи, придружен от две дами, облечени в бели хламиди :

- Това са съпругата ми Бендидора и дъщеря ми Ямба.

Двете жени се поклониха грациозно, пътешествениците станаха, неловко усмихвйки се, а Наско, който се бе окопитил отговори:

- Здравейте, скъпи домакини! Време и ние да се представим: Аз се казвам Атанас, това е Андрей – посочи той – нашата млада спътница Мария и не на последно място – Трифон.

Двете домакини кимнаха приятелски на всички. След като се разположиха на столовете около масата, Бендидора каза:

- Добре дошли, харесва ли ви нашия свят?

- Изумени сме, меко казано – отговори от името на всички Мария – никой не е вярвал, че може да съществува друг свят освен този, който познаваме – Земята.

Разговорът бе прекъснат от няколко четирикраки робота, безшумно появили се от вътрешността на къщата. Подносите, които носеха роботите, бяха препълнени с местни екзотични плодове. Единствено каничките с питиета изглеждаха познати в очите на пътешествениците. След като безшумно оставиха непознатите лакомства на масата, роботите се оттеглиха към вътрешността на къщата. Астрей разля в поставените потири рубинено червено питие, обяснявайки в движение:

- Последна реколта вино – специално от нашите сортове донесени тук от нашите предци.

- При нас на Земята, загубихме вашите сортове грозда преди повече от сто години от чума по лозите. Невероятно е, че ще можем да отпием от този божествен еликсир – Андрей отпи внимателно от напитката – Чудесно е!

Вдигнаха наздравица за пристигането им на планетата и жрецът попита:

- Говорете сега, какво стана за последните три хиляди години на нашата Земя, нашите съплеменници траките, как поминуват ?

Заглушавайки въпросите, които като лавина го заливаха, Андрей погледна другарите си и получил съгласието им, отговори:

- След като жрецът Залмоксис затвори пещерата, траките останаха по тези земи. Не можаха обаче да се обединят. Създадоха Одриското царство, но бесите не се включиха в него. На север гетите създадоха също свое царство. По-късно нахлуха нашественици от земите на италиките и завладяха траките и елините. Те се наричаха римляни и управляваха половината от познатия ви свят в продължение на няколко века – Андрей замълча, отпивайки глътка вино, поклати глава – Траките се смесиха по-късно с други племена дошли от север – славяните. По това време дойдоха и българите и създадоха държава на територията, обитавана от траките. Понастоящем тази държава все още съществува. Ние четиримата сме българи всъщност. В гените ни тече смесената кръв на тези три народа.

- Да, такава е била съдбата им. – поклати замислено глава Астрей – А после, какво стана ?

- След като Римската империя се разпадна, много от северните народи създадоха свои държави – германите, англите, галите…

- А какво стана с финикийците? Дядо ми разказваше, че са отлични мореплаватели , познавали са цялото Средно море и са плавали и отвъд Херкулесовите Стълбове дори – запита Бендидора.

- Този въпрос не е случаен, странниче – позасмя се Астрей – моята благоверна е наполовина финикийка. Баща ѝ още пори водите на тукашния океан. Финикийците, които Залмоксис покани в този свят, си създадоха селище на другия материк. Благодарение на техните кораби поддържаме връзка помежду си.

Тук Мария взе думата и ласкаво се обърна към Бендидора:

- Народът от мореплаватели се разсели по островите на Средното море. Създадоха колония на африканския бряг наречена Картаген , на остров Сардиния, която нарекоха Сиракуза и по иберийския бряг. Дълго воюваха срещу римляните, но не можаха да победят. По-късно техните потомци откриха непознат континент, който нарекоха Америка.

- Минойците също изчезнаха като народ, същото сполетя шумерите, вавилонците и други древни народи. По това време се роди Божият син Исус Христос. Той бе от народа на юдеите. В света се създаде нова религия християнство – тя измести познатите ви езическите богове и така до днес. По-късно се създаде и друга религия – ислям. Арабските племена прегърнаха тази религия, също и египтяните.

- Много интересно, значи все пак хуманното учение на Исус е просъществувало на земята?

- Просъществува и е в разцвет по целия свят. Много е изкривено обаче от първите поучения на Исус. С огън и меч бе въведено то в новооткритият континент Америка. В самата стара Европа се ляха потоци от невинна кръв в продължение на векове в името на изкривената от официалната църква представа за християнството. Съвременните хора наричат това време „Тъмни векове“. А ти, Астрей, откъде знаеш за Божият Син и неговото учение? – Андрей бе истински заинтригуван.

- Исус бе доведен тук от двама от Боговете които продължаваха да наблюдават хората. Беше в доста тежко състояние. Много го бяха мъчили тия – римляните де, та беше изпаднал в кома, та дори го затворили в гробница. Но благодарение на напредналите знания по медицина на Бастет се възстанови напълно. Създаде свое селище на два дена път, което нарече Нов Йерусалим. Повика при себе си своите ученици – дванадесет човека и продължава да проповядва своето учение за братство между хората и има много последователи.

Пътешествениците го гледаха изумени.

- Невероятно! Значи все пак Библията ще се окаже вярна. Само че, изкривена според тогавашните представи на хората – така разбирам вече и „Възнесението на Исус“ и „Крилатите Ангели“ които са го изкарали от гроба и взели със себе си на небето. Логически всички събития се навързват. А, дали се е връщал после на Земята, знаеш ли Астрей?

- Да, преди слизаше понякога, взимаше свои последователи и ги водеше тук. Не можеше да гледа безучастно как земните жители ги избиват, само защото са решили да живеят според Божиите канони. Но после се отказа – бе се разочаровал от хората на Земята, тесногръди и ограничени умствено се оказаха по-късните му следовници. Пък и алчността и користолюбието бяха затъмнили същината на учението.

- През последното столетие Земята преживя две световни войни. Последиците от тях бяха катастрофални за много хора, но доведоха до бум на техническите открития. Сега имаме летателни машини, кораби и превозни средства, задвижвани от силата на петрола.От близо 40 години хората изпратиха свои ракети в космоса и стъпиха на Луната .

- Петролът някакъв нов дух ли е? – запита наивно младата Ямба.

- Не – отговори бавно Андрей, опитвайки се да намери думи за да обясни – навремето мисля, елините са го използвали в морските битки – черно, лесно запалимо лепкаво вещество...

- Да спомням си, Залмоксис казваше че е продукт на Кронос – подземният бог – обади се Астрей.

- А хората промениха ли се ? По-добри ли станаха? – запита с надежда Бендидора – А самото общество – щом имате такива достъпни за всеки блага – то би трябвало да живее в мир и хармония. Би трябвало да сте изградили така жадуваната от елините демокрация?

Тук нашите пътешественици се спогледаха, след кратко колебание Трифон взе думата:

- Ще се опитам да ти отговоря правдиво. Принципно хората сега живеят в сравнителна свобода. Робство вече няма – поне не в този вид който, хм... който е бил познат на траките. Всички народи са обединени в организация, проповядваща равенство между хората. Но всичко това е само на хартия. Всъщност лидерите на по-големите и икономически силни държави определят правилата и налагат своята воля над останалите. Доста често това става с въоръжени конфликти, които водят до смърт и разруха сред населението на по-слабо развитите държави. Както и преди, обикновения човек понася всички несгоди на това натрапничество. Основната цел е ограбването на малкото останали природни ресурси на планетата. Тежко ти и горко, ако развитите агресивни държави решат, че ресурсите в държавата, в която живееш им трябват – Трифон спря за да събере мислите си, поклати глава и продължи:

- Оказа се, че материалните блага не изравняват хората. Въпреки широко прокламираната теза, че живеем в демокрация, населението още е разделено на касти. Има малка прослойка от свръхбогати хора, които притежават по-голямата част от материалните блага – много повече отколкото могат да изконсумират през целия си живот. Богатството на тези хора не е спечелено по честен начин обаче, а с лъжи и измами, както и с използване на силата на властта във всяка конкретна държава. Да вярно, правителства и парламенти се избират от целия народ, но тези които се кандидатират да заемат тези постове са едни и същи, защото в тях са ресурсите и парите. Обикновен човек не би бил допуснат в техните среди. Масата от обикновените хора в това общество се борят за своето съществуване и изобщо – несправедливостта е повсеместна.

- Няма ли оратори в това общество, които да покажат несправедливостта на народа? Залмоксис ни е казвал, че когато някой обсебва всичко за себе си, бива критикуван от гражданите на Агората, независимо колко е богат. Хората гласували и отнемали имуществото, натрупано по несправедлив начин.

- Не, при нас такава вероятност не съществува. Всеки дръзнал да изкаже негодувание от несправедливостта, бива заклеймен като враг на държавата и обществото. Не, че не съществуват и добри и разумни хора по-света, но процентът им не е голям, пък са и задушени във всеобщото овчедушие – завърши Трифон.

Старецът Астрей поклати глава:

- За три хиляди години нищо не се променило у хората. Залмоксис смяташе, че в бъдещето хората ще живеят братски и ще са преодолели недостатъците на своите предци. Ето, че това не се е случило. Отново има неравенство и несправедливост по света.

Чуждото слънце бавно бе достигнало своя зенит и огряваше света с бледата си оранжева светлина. Астрей погледна към пришълците:

- А вие как успяхте да намерите портала на боговете. Залмоксис бе предрекъл, че само хора добронамерени и с чисти мисли биха успели да преминат?

- Всъщност една случайност ни подсказа наличието на пещерата – отговори Андрей – след това благодарение на напътствията на Залмоксис стигнахме до вас.

Наско се прокашля за да привлече вниманието:

- Андрей е прекалено скромен. Благодарение на неговите знания по история на древният свят и острия си ум, той реши ребуса поставен ни от древните. – Андрей почервеня и засрамен от похвалите, не знаеше накъде да погледне.

- Каква е всъщност вашата история – Мария съжали младия учен и реши да отклони вниманието на домакините – Астрей, как попаднахте тук?

Старецът поглади дългата си брада и намествайки се удобно на стола, започна разказа си:

- Както вече разбрахте, дядо ми Залмоксис пръв е влязъл през портала в този нов свят. Как е станало това, ще попитате вие? Когато бил млад мъж, жрецът пътувал много по света. Посетил древна Атина, ходил при оракула в Делфи. Там Касандра му предсказала, че ще посети Египетското царство, където ще намери ключа на съдбата си. Той се вслушал в думите на пророчицата и се отправил с финикийски кораб към Египет. Тук корабът го оставил в делтата на реката Нил, откъдето с папирусово речно корабче пътувал по реката. Стигнал до древните светилища в Луксор, където отседнал в приюта при храма на богинята Бастет. Жреците в храма били много изненадани когато разбрали че Залмоксис произхожда от обитаващото Странджа племе на траките асти. Дълго шушукали и се споглеждали те, докато решат да му кажат преданието на храма. Залмоксис обаче спечелил доверието им и ето че, един ден главният жрец Кемозири го извикал и му разказал : „Когато дошло време египетските богове да напуснат Земята в посока родната си планета, обикаляща около звездата Сириус, дъщерята на най-главния измежду тях Амон Ра – Бастет, решила против волята на баща си да остане сред хората. Никой, дори и тези от близкото ѝ обкръжение, не подозирали за тайното ѝ намерение. За да спечели време, Бастет позволила на змия да я ухапе и да пусне в кръвта ѝ парализираща отрова. Така симулирала смъртта си. През нощта няколко верни роби отмъкнали тялото с носилка и го откарали до брега на Средиземно море, където ги чакал кораб. С него малката групичка прекосила още две морета, докато влезе в Черно море през Босфора. Целта на опасното и дълго приключение била свещената планина Странджа. Тук тя скрила в пещера познания, кодирани в кристален жезъл и написани върху папируси, оставени в храма, построен в нейна чест в Луксор.“ След което главният жрец на богинята предал папируса на дядо ми със заръката да намери богинята и да я помоли да се върне в Египет при своите следовници. Вярвайки, че се изпълнява предсказанието за съдбата му, дядо ми обещал да намери богинята. Взел папируса с указанията как да намери местообиталището на Бастет и тръгнал на път към родната земя. След две години преминати в перипетии, стигнал свещената планина , където астите го приели като божи пратеник. Открил пещерата на богинята и придобил божествени сили. Богинята го дарила с жезъл и му показала пътя до този свят. Залмоксис останал тук четири години. Под внушението на Бастет стигнал до решението да създаде общество от хора с чисти сърца и светли умове. След това се върнал на Земята и обикалял земите на траките. Където срещнел просветени и чисти хора, ги канил в новия свят. Целта му била да създаде ново общество. Най-дълго се задържал при гетите, които го обявили за свой бог. От това племе избрал и най-много хора за поселници на този свят. Поканил също хора от народите на финикийците, елините, египтяните. Тук те организирали живота си на принципа на пълното равенство и взаимна помощ.

Следва продължение на шеста част...

06 Януари 2017г.