Сговорната дружина на Николай Гешев му донесе първо място в конкурса “Забравеният език” - интервю с автора в списание "Литературен дизайн" към издателство "ЛитДизайн"

Сговорната дружина на Николай Гешев му донесе първо място в конкурса “Забравеният език”.

Зад наградата му надничат Трайко, Балдю, Семко, Ради и цяла България.

Дружно си заслужиха отличието! Как ще си го поделят, те ще си решат – отново по приятелски!
Освен приятелство и родолюбие, навсякъде в разказа се лее музика и грее вяра! Прочетете „Сговорна дружина“ тук.

„Гешев е сила!“– каза Валентин Попов

„Гешев е като водата“ – бих добавила – „когато иска е морска буря или необят, целеустремен е или спокоен, умее да се изпарява на облак и отново да се спуска над земята. Под водите му са спотаени пластове въображение, познания по история, мореплаване, чувствителност… и кой пласт ще съживи, си решава само той.“

В предишния конкурс на издателството “Хорър Дизайн”, Гешев ни изпрати буквално страшен разказ, който спечели специална награда. Колко разнолик и все еднакво талантлив е авторът можете да прочетете в неговата биография.

А днес ще си поговорим освен за литературния хамелеон, който е авторът и за неговия подтик, накарал го да пише за конкурса “Забравеният език”. Ще сподели колко време му отне да напише разказа си “Сговорна дружина”, трудно ли му беше? Припознава ли се в някой от героите му – Трайко, Балдю, Семко и Ради. Ще говорим и за мнението му за приятелството, силата на единството на българите, за вярата, музиката и за избора му да ползва псевдонима Един Скитник. Няма как да не промъкна и някой въпрос за морето…, тъй като авторът е роден във Варна, професионалният му живот минава по корабите. И морето (явно не без да иска) замята вълни в повечето му разкази, включително и в “Сговорна дружина”.

Кой беше Вашият двигател в решението Ви да участвате в конкурса “Забравеният език” на издателство “Литературен дизайн”?
Николай Гешев: Идеята за самия конкурс много ми допадна, отделно по тази тема се чувствам някак в собствени води. Българинът хилядолетия вярва в сакралната сила на думите и създава благословии и проклятия. Пак словото го вади от пепелта на историята, за да възкръсне през 18-и век със словото на Паисий.

А кое точно Ви вдъхнови да напишете Вашия разказ?
Николай Гешев: Езикът е средството, с което можем да се върнем към корена си, за да се запазим като народ в днешния „унифициран“ свят. Една отминала епоха може да се възкреси в съзнанието на съвременника само със своите си архаични думи, иначе звучи фалшиво.

Кой момент от историята сте застъпили в творбата си?
Николай Гешев: Краят на 14-ти век. Смутните десетилетия, предшестващи кончината на Втората българска държава.

Беше ли трудно да го напишете – Вие все пак имате доста познания по история, но използването на архаичните думи не беше ли предизвикателство? Колко дълго го писахте?
Николай Гешев:Определено не ми беше трудно. Историята, като наука винаги е предизвиквала моя интерес. Опитвам се да чета и текстове на среднобългарски и винаги съм се учудвал на лекотата, с която разчитането им ми се отдава. Сюжетът на разказа се появи съвсем спонтанно в съзнанието ми, за мен остана само да го възпроизведа в писмен вид. Корекциите и редакцията отне повече време.

Какво е Вашето мнение – забравил ли е българинът езика и корените си?
Николай Гешев: Не, не смятам че българите са забравили езика си, още по-малко корените си. Дори в българските общности, живеещи в чужбина се забелязва стремеж за демонстриране на старите обичаи и носии. Имаме цяло едно поколение българчета, родени в чужбина, които учат езика и традициите ни в неделни училища.

Припознавате ли се в някой от героите си в разказа – те и четиримата са сърцати и отрудени българи с желание да постигнат справедливост, музиката и вярата ги обединява?
Николай Гешев: На всеки от четиримата съм придал частица от себе си и хората, с които общувам, а музиката и вярата винаги са били част от ежедневието на предците ни, което са предали и на нас – техните потомци.

В разказа сюжетът върви по повествователната линия – дружина, разбирателство, приятелство – свирня, музика, песен – вяра в бъдещето, в християнството? А Вие в какво вярвате?
Николай Гешев: Мисля, че с името на разказа съм показал в какво вярвам: „Сговорна Дружина“. Когато хората се обединят за дадена добра кауза, могат да постигнат чудеса, както в старата поговорка. Вярвам в добрия ген на българите.

Смятате ли, че отново музиката, сговорността и вярата ще ни изведат към бъдещето, за което всички бленуваме?
Николай Гешев: Разбира се! То от българската фолклорна музика е запленен целия свят! В Япония например песента „Брала мома къпини” е абсолютен хит. Ами вълшебната музика на „100 каба гайди“? „Излел е Делю хайдутин“ на Валя Балканска пътува в Космоса на борда на „Вояджър 1“, за да представи човешката цивилизация. А и нашият балкански инат е прословут, просто трябва пак да си повярваме и сговорната ни дружина ще повдигне всички планини на пътя ни.

Намирате ли сходство с описаното в разказа Ви и с живота, който ежедневно водим?
Николай Гешев: Има разлики, има прилики. Все пак в разказа съм пресъздал събития, развили се преди повече от шестстотин години.

Докато пишете пренасяте ли се в сюжета, пулсирате ли с вибрациите на героите си?
Николай Гешев: О да! Това е вид пътуване във времето. Съпреживявам с героите. Радвам се с тях, тъгувам с тях, страхувам се с тях.

Защо избрахте да пишете под псевдонима Един Скитник? Кой е Един Скитник?
Николай Гешев: Когато ми препоръчаха да си избера творчески псевдоним, първото което ми дойде на ум бе „Морски скитник“. През дългата си кариера на моряк съм обиколил цял свят. Единственият континент, на който не стъпвал кракът ми е Антарктида. За съжаление този псевдоним бе вече зает, така се стигна до „Един Скитник“.

Какво Ви даде и какво Ви дава морето в живота, в творчеството Ви? Не можеше да не забележа, че то присъства и в този Ви разказ – думите все дохождат “до брега на морето” или “оттатък морето”, “Небето и морето се бяха слели в една тъмнилка”…
Николай Гешев: Морето е моята стихия. Там се чувствам на правилното си място в матрицата на живота. За съжаление медицински проблем с очите ме застави да се установя на брегова работа. Но на сън все още съм на мостика на кораб, все още плавам в необятния Океан и водя екипажа към следващото пристанище.

Предвиждате ли да издадете скоро книга, в която морето ще има основно присъствие?
Николай Гешев: Да имам желание да издам две книги. Едната е повест с морски хорър, другата книга ще е сборник с морски истории, но тя е още в проект.

Какви други творчески планове имате и смятате ли да изненадате читателите на издателство „Литературен Дизайн“ с някоя творба?
Николай Гешев: Замислил съм да дам за публикация повестта „Прокълнатият екипаж“ точно на издателство „Литературен Дизайн“. Това ще се случи най-вероятно месец март тази година.

Как успявате да пишете така умело в различните литературни жанрове? Читателите могат да видят колко разнородни са наградите Ви и да се убедят в таланта Ви така, ако още не са се убедили като са прочели Ваша творба.
Николай Гешев: Чета много и разнородна литература. Щуква ми някаква идея и ако след ден, два все още ме държи и занимава, сядам и започвам да пиша. Понякога се ражда разказ, понякога повест или новела. Когато създавам даден художествен свят, трябва да познавам теоретичната му постановка и основната терминология на пресъздавания от мен времеви отрязък, без значение дали това е от областта на историята, митологията, медицината, роботиката или космонавтиката.

Интервюто подготви и взе Виктория Баръмова


Оригиналният текст на интервюто можете да откриете на уеб-адреса на списание "Литературен Дизайн" и издателство "ЛитДизайн":
https://litdesign-bg.com/interview-s-nikolay-geshev/