ИГРАТА НА БОЖО (Част 2 - Новият завет)

Матей 21: 12 – 13: „Исус влезе в храма и изгони всички, които купуваха и продаваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби и им каза: „Писано е: „Моят дом ще бъде наречен дом на молитва”, а вие го превръщате в свърталище на разбойници“.

В апартамента бе необичайно тихо. Божо погледна стенния часовник. Новият ден току-що бе настъпил. Пикаеше му се като на музикант в края на концерт. Открехна тихо вратата и се ослуша. Дочу само монотонното похъркване на баща си откъм спалнята. Промъкна се на пръсти до тоалетната и притвори очи от удоволствие, докато изпразваше препълнения си мехур в тоалетната чиния. Пусна водата и се оттегли пипнешком през тъмния коридор към стаята си. „Как ще ставам утре за училище, не знам…“ – чукна го за момент съвестта, но седнал пред екрана на компютъра, бързо забрави споходилото го чувство на вина. Впери поглед в монитора и потъна в света на Играта.

Все още твърде млад и неразбиращ житейските уроци, Божо умираше да раздава правда и равенство между всички. Родителите му му пиляха на главата, че това са глупости, но "Господ" се инатеше и не искаше да види реалната действителност.

***

Когато премина във втори кръг, Играта му предложи да си избере любим народ на въображаемата планета Земя, където се съревноваваше с много силни играчи като Сатаната, Майка Гея , Ра, Тангра, Зевс, Вотан, Перун и Тор.

Божо разбираше, че за да премине в трети кръг, трябва да вземе максимални точки и да натрупа преднина пред останалите геймъри.

Като пълен неудачник и наивник обаче, Господ заложи на малкото, заробено през това време, племе на евреите, което го предаде още преди големите битки, които му предстояха. Старият Завет вече не му вършеше работа. Трябваше му нещо ново и революционно. И отново го споходи щастлива мисъл: „Това е решението! Нов месия! Ново учение!“

Намери го случайно. Човекът се бе загубил в пустинята и умираше от изтощение и обезводняване. Поогледа го отблизо, побутна го леко с пръст. Не последва никаква реакция. „Този е пътник“ – помисли разсеяно и продължи по пътя си. Младата му непорочна съвест обаче го загриза и Божо се върна обратно. Вникна в съзнанието на умиращия човек. Това, което видя и чу го потресе.

Спомените на човекът се върнаха към малка фамилна дърводелска работилница в град с името Назарет. „Не ставаш за нищо, Исусе! – крещеше възрастен мъж на име Йосиф – „Счупи поредната тесла, а сандъкът който си сковал няма и един прав ъгъл! Не стига, че направи зян материала, ами и потроши инструмента. Аз с това си вадя хляба и храня теб и майка ти Мария. Виж брат си Яков – направи дограмата в двореца на Ирод. На царя вече не му духа от прозорците и затова възнагради брат ти богато. Ама как си личи, че не си мое семе! Поне да бях те правил аз, вместо да слушам лакърдиите на майка ти: „Свети дух дойде в образа на гълъб и ме забремени!“ Абе , знам го аз този гълъб, само че не беше един! Три гълъба бяха, звездобройци някакви от Персия. Обещаха пак щели да се върнат с Витлеемската звезда. Още ги чакам, да вземат да си приберат вересиите.“

Младият мъж, когото нарекоха Исус, хвърли счупената тесла на пода: „Ти си некадърник, Йосифе! Не стига че ти работя без пари, ами и ме обиждаш, но моя създател Господ, ще въздаде на теб и всички като теб! Аз си тръгвам и повече не ме търси!“ – блъсна вратата на работилницата и тръгна към пущинаците.

Божо се развълнува от дън-сърце. Ето, този човек го бе нарекъл свой създател, беше благодарен и богобоязлив. Дойде му блестяща идея. Господ се позасмя. Човекът бе изпаднал в делириум. „Исусе ти направи правилен избор!“ – реши.

Появи се като ярко сияние пред него:

– Стани, Исусе, ти ме намери! – заяви на лежащия на пясъка човек.

– Откъде знаеш името ми? – прошепна човекът, закривайки очите си с длан от ярката светлина – Кой си ти? Бог ли си, или демон?

– Преди време тук, на това място изпитвах праотеца ти Мойсей и му дадох своите десет заповеди. Вие хората, обаче ги забравихте и загърбихте своя Господ. Но аз избирам теб! Ти ще бъдеш моето острие оттук нататък.

– Благодаря ти, че ме намери, Господи! – възкликна екзалтирано Исус и изпадна в несвяст.

Никой не му пречеше в пустинята и за 40 дни манипулацията с внушението, че е син на Божо мина безпроблемно. Господ ъпгрейдва човека Исус с Ново познание за себе си, убеди го, че е Син Божи. Предаде му и чудодейни сили. Накрая го изведе от пустинята и го упъти към града. Исус повървя малко и срещна рибарите Андрей и Петър на брега на Мъртво море, които го нахраниха с прясна риба. Исус им разказа за Господ, за това, че е негов син и пратеник. За да бъде убеждението пълно, тръгна по морската повърхност и направи едно кръгче. Групичката сеирджии, която наблюдаваше фокуса, станаха негови верни фенове. И така, Божият Син Исус събра 13 ученици около себе си и разпространи приказката за задгробния живот, Царството небесно, за Рая и Ада, докато хапваше смокини в Гетсиманската градина. Учениците усетиха облагата от новия пророк и инвестираха в покупката на магаре, на чийто гръб Исус влезе победоносно в Йерусалим. Първото което направи там, бе да изгони мошениците от храма, с което си докара беля на главата. Как стана това ли? Ще върна малко назад в историята: Сатана в съюз с други играчи, бе създал Римската империя, чрез която бе завладял почти целия Античен свят. Сега той реши да премахне пророка Исус с един ход, подкупвайки един от учениците му на име Юда, за да го предаде на римляните. Градските евреи също не долюбваха новия месия, защото им разваляше бизнеса и жадуваха да го линчуват. Божо, който имаше евреите за свои хора, бе разочарован. „Чифути алчни!“ – удари по клавишите на клавиатурата разочарован – „А бяха толкова обещаващи“ – помисли си – „преди да преминат в лагера на Сатаната за 30 сребърника“, каквато бе паричната единица в играта. И римляните, заблудени от еврейските свещеници, че Исус иска да ги разкара от Юдея, взеха че го пребиха и заковаха на дървен кръст. ( б.а.: Това си им беше обичайното наказание за престъпление срещу държавата).

Но Сатана допусна груба грешка. Вместо да умре, пророкът взе, че възкръсна и това бе един от брилянтните ъпгрейди на Божо. Учениците, наречени по-късно апостоли, разпространиха мълвата за Възкресението и Новия завет и човеците от играта „Цивилизация Земя” повярваха на Господа.

Екранът отново потъмня. Разнесе се тържествената мелодия. Божо притвори очи. Когато ги отвори отново, на монитора бе изписано „Поздравления, Господ, Вие преминавате в Трети кръг на играта „Цивилизация Земя “. От играта бяха изпаднали геймърите Ра, Зевс и няколко други.

ОЧАКВАЙТЕ СКОРО : ИГРАТА НА БОЖО (Част 3 - И Господ въздаде)


Един Скитник писа.