ИГРАТА НА БОЖО (Част 1 - Битие)

ИЗ ПЪРВА КНИГА МОЙСЕЕВА „БИТИЕ”:

„ В начало Бог сътвори небето и земята.

А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше над водата.

И рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.“

Така започна Играта за Божо, ученик от 7-ми клас в основно училище „Вселена”. Отначало се чудеше дали да се включи в набиращата популярност сред съучениците му нова компютърна игра, наречена „Цивилизация Земя“. Божо имаше самочувствието на най-добрия геймър в класа и трудно някой би отрекъл спечелените няколко победи в онлайн игрите, така любими на всички тийнейджъри. Слушаше разпалените дискусии и препирните на съучениците си отначало с досада и сам не разбра как успя да се нахъса да бъде отново победител, отново да ги гледа горделиво изпод дебелите лупи на очилата. Това, че успехът му катастрофално се сриваше по време на тези игри, малко го тревожеше. Нямаше амбиции да става отличник, тъй като по принцип смяташе, че знае всичко.

След училище се прибра вкъщи, хвърли раницата в ъгъла на стаята си и седна пред компютъра. Влезе в интернет, набра на клавиатурата името на играта „Цивилизация Земя“ и зачака. След минута, платформата зареди рекламната демоверсия. Божо разучи за час основните параметри, стана му интересно. „Фасулска работа! Ще ги премажа за няколко часа!“ – помисли оптимистично и изтегли платения вариант на играта. Записа се в списъка на играчите с геймърския си никнейм „Господ“ и натисна клавиша „ентър“.„Цивилизация Земя“ се разиграваше на виртуална планета, с девствена природа. На планетата нямаше разумни същества, така че всеки играч трябваше да създаде свои такива.

„ И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. “

Божо бе посредствен художник. Учителката по изобразително изкуство му пишеше по милост четворки на ъгловатите, несиметрични подобия на рисунки. Първите модели на човеци, измайстори от кал. Кой с по-дълги крака, кой с три ръце или с много малка глава – огледа ги критично. Не му харесаха и се наложи да ги преработва. Много се стара, докато създаде някакво нескопосано подобие на себе си. Накрая въздъхна „По-добре няма да стане!“. Кръсти го Адам и се зае с изработването на първата жена. Представяше си съученичката си Ева, в която бе тайно влюбен. Този път му се получи далеч по-сносен резултат. Създаде ги за добро и насели Райската градина с тях. Единственото ограничение, което им бе поставил бе, да не ядат от плодове от ябълковото дърво, засадено в центъра на градината, тъй като ябълките съдържаха кодирани пищови от учебниците му.

Първият сблъсък на Господ с опасен съперник бе сполучливият опит на геймъра Сатана, който преобразен като змия, успя да съблазни жената на Адам, Ева, с Райската ябълка. Тогава Божо много се ядоса и изпъди своите творения от Райската градина, където бе създал всичко, за добруването на човеците. После разбра, че е постъпил лекомислено, защото човеците плъзнаха по цялата Земя и станаха лесна плячка на Сатана, който бе започнал да взема преднина в играта.

Останалите играчи създадоха свои разумни същества. Така се появиха титаните, минотаврите, кентаврите, елфите, джуджетата и други приказни твари.

Противоборствата между геймърите в играта за надмощие и елиминиране на конкурентите доведоха до епични битки между разумните същества, описани в шумерския епос „Плачът на Гилгамеш“, в индийските Веди и в Стария завет.

Божо бе бесен, тъй като човеците, които бе създал, бяха слаби, подкупни и постоянно се забъркваха в някакви интриги. Без свян преминаваха на страната на другите играчи, оставяйки го все по-слаб. „Това не може да продължи така…“– помисли разтревожен „Господа“ - „Ако не направя нещо още сега, отпадам в първия кръг и ще ме скъсат от подигравки в училище…“

***

– Божидаре, ела да вечеряш! – появи се на вратата майка му – Остави този компютър, той няма да избяга!

Божо знаеше, че няма начин да се отърве от задължението наречено „вечеря“, затова стана с въздишка от стола:

– Идвам. Чакай само да оставя играта на пауза. – натисна клавиша на мишката и се затътри без ентусиазъм към кухнята.

– Как мина днес в училище? – попита го баща му, поглеждайки го изпитателно през очилата.

– А, добре... – смънка Божо. Опита се да сети какво точно бе правил в клас, но скоро се отказа от напразните усилия – ми… нищо особено.

– Опичай си акъла, момче, тази година ти е решаваща! Ако не се справяш добре с уроците, забрави за влизане в елитно училище – набиваше като пирон в главата, изтърканата от употреба фраза баща му.

Божо се почеса замислено по врата и се оправда по навик:

– Старая се, баща ми, обаче учителите не го оценяват. Много са взискателни. Ама то целият клас е така, не съм само аз – гузно погледна към масата, където го очакваше сервираната вечеря.

– Майко, нали знаеш, че не обичам такава манджа? Аз нещо не съм гладен. – врътна се обратно към стаята си.

– Ама стига с тоя компютър! – викна майка му сърдито – Ако не седнеш да ядеш, ще спра интернета!

С въздишка на мъченик, Божо седна обратно на стола и зачовърка с вилицата в чинията. Макар и физически да бе на масата, мисълта му бе в Играта: „Как да премина това ниво?“ Пресегна се за чашата с вода и …. я разля върху покривката.

– Какво направи бе, хубостнико! – извика майка му, докато се опитваше да спаси подгизналия от водата хляб.

Божо гледаше като омагьосан разстилащата се по покривката течност. Една мравка се опитваше да се спаси от наводнението, катерейки се по вилицата му. „Еврика!“ – блесна му идеята.

– Марш в стаята да си учиш уроците! – не се стърпя баща му.

Божо не дочака втора подкана:

– Извинявам се, не исках, наистина съжалявам… – скочи, с нетърпение затвори вратата на стаята си и седна пред компютъра. Натисна бутона за продължение на играта. Внуши на един от верните нему човеци – Ной и синовете му, да си направят дървен сандък и сътвори потоп на Земята.

Екранът на монитора притъмня, чу се тържествена музика и се появи надпис: „Поздравления, Господ! Вие преминавате във втори кръг!“

Божо измуча щастлив: „За този хитър ход ще пишат в учебниците за геймъри!“

Така и стана. Случаят с Потопа бе добре описан в Стария завет.

– Защо изгони детето? Сега ще стои гладен заради теб – каканижеше майка му, с пръст обвинително насочен към баща му.

– Е, пак съм аз виновен! Не видя ли, че го направи нарочно? Като го защитаваш така, няма да ни слуша и ще върши глупости! – възнегодува родителят и ядосан излезе от кухнята.

ОЧАКВАЙТЕ СКОРО : ИГРАТА НА БОЖО (Част 2 - Новият завет)


Един Скитник писа.